То е неоспоримо, при това с паралели във Влашко, Молдова, Бесарабия и Албания, Черна Гора.
Винаги натъртвам обаче ролята на гръцкия поп. Фенер се дели на църковен дял с тотална гръцка етническа доминация и християнски еснаф/буржоазия/търговци с гръцко светско образование. Точно на това светско образование гръцката църква пречи и почти затрива.
До 1828-1830 християнския елит на Балканите учи в Цариградската школа и "Св. Сава" в Букурещ, обучаван на гръцки от преподаватели владеещи гръцки.
В тези учебни заведения, най-красивите сгради за времето си, дарявани от цялата християнска обшност се развиват пан-балкански и пан-славянски идеи за свобода и независимост от турците. Факт е, че представителите на християнските общности, учили там, после назначавани за князе, администратори, драгомани-преводачи заедно подпомагат движенията за автономия и национални революции на Балканите. Стефан Богориди е сред преводачите и преговарящите за гръцка държава и дори французите го обявяват за основен фактор за успеха.
Фанариотските "княжески" фамилии буржуазни не са първоначално гръцки, ако и учени и възпитавани в гръцкоезична среда. Те не променят етническите си корени и по места работят за национално и църковно обособяване на своето си "племе". Чисто гръцки знам само две - Ипсиланти (наследниците му стават дори молдовци или власи) и Кара...(някакъв си беше, не го помня). Останалите са българи ( Васил Ненович, Иван Селимински, Михаил Кифалов и д-р Никола Пиколо, после Сава Доброплодни, Раковски, ще пропусна много, затова ще кажа - всички от това време), власи, молдовци, бесараби, албанци много и значими. Има и идеи за албанска независимост, но заради религията си остават само идеи.
Те не само не се погърчват, но работят с гърци заедно за своето национално обособяване, светско.
После тези "чисти" идеи и идеали за общо християнско, балканско движение се израждат в пан-гърцизъм, пан-славизъм балкански и т.н. Но онези хора, от онова време наследниците им дори се женят помежду си и първите княжески фамилии са със смесена кръв във Влашко и Цариград.
Не е случайно, че български и гръцки революционни организации има оттатък Дунав.
Понеже темата е за Добруджа, първата идея за българска автономия е от 1828г. За Добруджанско българско княжество подкрепена от влашките и молдовски князе, за нея работи и Стефан Богориди с Иван Селимински и д-р Никола Пиколо. Последните двама са чисти българи, дарявали училища и църкви български, но не пишат на български, а на гръцки, което във времето си никому не пречи, а напротив.
По-късно с гръцката организация заедно българите планират въстание в Добруджа и чети от Влашко. А българи участват във всички околни борби за независимост. Вкупом си вярваме чистосърдечно, според мен в този период.
Това ми е и последен довод за българския характер на Добруджа, признат от гърци и румънци, спомагащи отваряне и на български училища и гимназии дори.
След войната от 1828, руското нахлуване, "забирането" на българи оттатък Дунав и заменянето му с небългарски и нехристиянски дори етноси от Русия на тяхно място, инициирано от руснаците не е случайно и Раковски е достатъчно красноречив по въпроса, а и не само той.
След Кримската война и свободни гръцки, румънски, сръбски княжества, без българско, сме сами срещу всички - схизма от 1875. Парадокс, но подкрепа имаме само от поробителя, който търси някакъв паритет в държавата си. Масово се разрешава строеж на наши училища и църкви, назначават попове въпреки руси, гърци и сърби. Последните се настървяват до крайност срещу нас и дори русите са за окупация в 1878. Само Влашко остава до някъде толерантно към нас заради князете си с наша кръв.
Аз се изчерпах
Редактирано от leyte на 01.09.19 13:46.
|