Власите и албанците векове никой не ги е описвал и никой сега не може да каже предците им, дори приблизително, колко са били, да кажем през периода 6-9 век.

Относно Добруджа, замислям се кои днешни българи, като етнографска/етнолингвистична група/подгрупа са наследници на население на Добруджанското деспотство?
Освен предците на гагаузите за никой друг не се сещам. Възможно е изобщо в Добруджанското деспотство да не е имало славяноезична среда. Хърцоите се падат по-на изток, Силистренско не е в Добруджанското деспотство. Единствено може би старопланинците от т.н. еркечки говор, до средата на 19 в. съществувал само в двете села Еркеч и Голица, в крайния изток на Стара планина, говорещи на някакъв странен микс от балканджийски и тракийски диалект. Ако предците им въобще са били там към 14 век. Незнам тези от местността Съртовете, между Шумен и Провадия, дето говорът им е вариант на някакъв хърцойски/североизточен, но там не съм сигурен дали са били вътре или извън Добруджанското деспотство. Остават гърците от Бяла, Иракли, Баня, Св. Влас, Несебър, Равда, Чимос и Поморие... Деспотството скъсва с Търновската патриаршия и минава на пряко подчинение на вселенската в Константинопол, незнам, Щърка може да знае на какъв език е била официалната кореспонденция на деспотите в Кавруна??