Истината е може би, че тези, които са искали да бъдат българи и са държали на това - са го направили, като са дошли насам.
За останалите изборът е ясен: оцеляване и адаптация. При едните угодното оцеляване се въплъщава в македонизма, а при другите на юг - в погърчването. Този процес бива спрян от самите гърци с безумната им политика на отблъскване и репресия. В това отношение сърбите и после юго-титовистите се оказват по-умни - при тях най-важен е морковът, а не тоягата. Заради този морков много хора искрено вярваха в новата идентичност - македонската нация.

Наскоро разбрах, че в селото на баща ми в средата на 40-те се преселва семейство от Костурско. Момчето, което е връстник на баща ми, се задомява в Тракия и остава в селото. Викаха му "Колю Македонеца". Беше много сръчен в градежите. Явно му е било предадено по родова линия от Черешница, Костурско. Почина през 90-те години. Един от малкото анти-комунисти в текезесарската пост-комунистическа среда. Тогава не му знаех историята. Наскоро се заговорих с баща ми за чичо Колю /сетих се, тъй като си спомних как като 15 годишен съм му подавал тухли за нашата къща на село/. Баща ми се сети за селото - и веднага ми стана ясно че са дошли от Костурско.
Та, мисълта ми е, че тези, които са държали да са българи, са дошли. Или са направили всичко възможно да дойдат тук, а не да останат там. Оставащите са си били по принцип опортюнисти.
Ние сега там - в Егейска Македания - няма какво да търсим. Освен да правим мизерия на пишман-македонистите в Скопие. Реално нито те, нито ние - имаме шанс за нещо.

Редактирано от goga на 05.02.19 22:26.