Случаят Менелай Гелев. Ноември 1959г., от Скопие се завръща в Гърция някогашният лерински адвокат Менелай Гелев, с вече издадена смъртна присъда. Случаят се използва за раздухване на българофобия. "Българинът Гелев" е обявен за военноппестъпник, работил за "откъсване на Македония и присъединяването и към България".
Според К.Ламбрев, български посланик в Гърция, случаят е съгласувана провокация на гърците с Белград и Скопие.
В същия доклад Ламбрев отбелязва, че най-компактната славянска маса е разположена в селските райони на Воден, Костур, Лерин, Кукуш и Кожани. Той отбелязва също, "макар и силно намалели в гръцките статистики, говорят за компактна маса славяно-българско население, главна цел на асимилаторската политика на великогръцкия шовинизъм, на което е забранено да говори на български език, няма нито едно училище, вестник". Той отбелязва още: "Въпреки големия натиск от страна на великогръцките шовинисти славянобългарското население в гръцка Македония отстоява с много усилия своята националност и храни дълбоко в себе си обич към нашия народ и цялото славянство". Препоръчва в 1960г., по-често служителите от консулската служба, да посещават Северна Гърция, "с цел да се установи броят на българското население".
В отделен раздел за Западна Тракия, той отбелязва:
"На българите в Западна Тракия, се издават документи различни от тези на другите гръцки граждани и за да се придвижват от един район в друг, трябва да изискват специално полицейско разрешение. Не им се разрешава да постъпват на държавна работа и им се правят спънки при откриването на занаятчийски работилници, магазини и др. Целта е да се прогонят останалите и живеещи в Западна Тракия български семейства". Ламбрев предлага да им се издават български паспорти, за да са под наша закрила. Изрично визира в доклада, че става въпрос за българи християни.