На 14 януари4 1945г. са осъдени на смърт, заради българско самосъзнание Коста Деляков и Козма Фотев от Ксанти-търговци.
На 27 август 1948г. в 5.30 сутринта в солунския затвор "Еди Куле" е екзекутиран Андон Калчев от с.Жужелци Костурско-преводач от немски.
През 1959г. ноември на смърт е осъден адвокатът Менелай Гелев от Лерин обявен за военнопрестъпник, работил "за откъсване на Македония и присъединяването и към България.
В началото на декември 1952г. три пъти на смърт е осъден Георги Цицелис от Литохорион, Кукушко, "като агент на българското разузнаване".
На 20 декември 1952г. два пъти на смърт от солунския съд е осъден "българския шпионин" Т. Киризидис.
На 25 септември на смърт са осъдени Атанас Боков и Евангелос Кирадзопулос от с.Радулево/Родоливос/ Зиляховско и Константин Галецос от с.Кали агли Драмско.
През 1955г. петима души от фамилията Арабаджиеви от Гюмюрджина са съдсени в Кавалския военен съд за "шпионаж в полза на България". Трима са осъдени на смърт.
През ноември 1960г. са съдени за "шпионаж" четирима българи от с.Сокол/Сикя/ Сярско и двама от гр.Сяр.
През юни 1961г. е арестуван и осъден на смърт Григорис Дамуцидис от с.Инанли, Кукушко "за шпионаж в полза на българското военно разузнаване".
По време на самата гражданска война 1946-1949г. са убити над 20 000 българи от Беломорието, а над 50 000 са принудени да напуснат Гърция, други 20 000 са я напуснали още през 1944г.
На 17 август 1945г. солунския съд осъжда 2 на смърт, 5 на доживотен затвор и 9 на затвор, всичките българи от Воденско обвинени в шпионаж. Други 19 са съдени като членове на "Охрана".
на 8 юли 1945г.23 българи от Костурско са съдени за сътрудничество и пропаганда с България. 7 са осъдени на смърт, 7 на доживотен затвор, 7 на доживотно заточение и 2 само на затвор.
На 4 декември 1945г. 56 българи от Загоричани Костурско са съдени затова че са "комитаджии и българи". 6 са осъдени на смърт, 11 на доживотен затвор, а другите на затвор.
В Солун през пролетта на 1945г. на смърт са осъдени 6 местни българи, а други 2 на затвор.
На 22 юни 1945г. на всички българи от ЕниджеВардарско и Гумендженско им е иззет добитъка.
Само в Централна Беломорска Македония са арестувани 1800 българи от които 59 са убити, а 120 ранени.
В Леринско са арестувани 300 българи през април 1945г.
В Хрупища, Загоричани и Черешница-Костурско, са арестувани общо 110 българи, защото са били центрове на българските милиции.
През май 1945г. терорът навлиза и във Воденско, където са арестувани 600 души, заради автономистка дейност.
Още през февруари 1945г. са опожарени с.Волак Драмско и с.Чучулигово Сярско, като са убити 7 човека, а 388 са прогонени в България.
Особено жестоко е убийството на 2 българки в гр. Лъгадина/бивш патриаршистки град/-Солунско, за членството им в Българският клуб.
Интересно е и осъждането на Никола Зиковски от с. Езерец Костурско, на Костаа Левендов от с. Бобище Костурско, Васил Каракашев от Кукуш, Аргир Вълчев от с.Бъмбоки Костурско, Илия Шклифов от с.Загоричани Костурско. Всички те са бежанци във Вардарска Македония, но са осъдени от съда в Скопие с определението че са "българи".