Имайки пред вид колективния преход на тези българо-македонци към югославо-македонци когато става ясно, че България ще бъде сред губещите войната, възможно е да се предположи, че ако България беше сменила лагерите една година по-рано, то много българо-македонци от българска, сръбска и гръцка Македония не биха бързали толкова много да се превърнат в „чисти македонци“. Позоваването на българското лошо управление в сръбска Македония, както и потискането на славяно-македонците от гръцка Македония по време на правителството на Метаксас се превръщат в претекст за крайно опортюнистическото славяно-македонско ръководство, винаги готово да отхвърли политическите си отговорности за услужливото си сътрудничество със силите на Оста.

Но създаването на новата държава и нацията, която тя ще подслонява, е през 1944 вече факт и неизбежна реалност. Продукт както на комунистически направлявани процеси, така и на либерални принципи, новата единица, създадена на 2 август 1944 под името „Народна република Македония“ е, разбира се, не просто резултат от някакво девствено зачатие, а е зачената във военновременна Югославия. Нейният нов народ, македонците, са по онова време все още само потенциална нация: без собствено минало, те хранят надежди за блестящо бъдеще. Тя се обляга на историческото минало на Македония, която вече е била разпределена между нациите, оформили се по-рано в региона – гърци, българи, сърби и албанци – и заема части от езиците, които са се развили сред тях.Създателите на новата нация ѝ дават славянски език, който да се различава възможно най-много от славянските езици на нейните съседи, както и своя „собствена“ история и култура.

България, единствената страна, която би могла да спре създаването на новата нация и нейната етническа държава (като се има пред вид, че те са вредни за някои жизнено важни български интереси) отсъства от този процес. Когато на 9 септември 1944 България най-после капитулира и побързва да смени лагерите, вече е прекалено късно за намеса: ситуацията не може да бъде вече преобърната. България прави лош избор през 1941, когато се съюзява с Германия; същото се случва и през 1944, когато идва часът на кризата и тя е освободена от войски на Съветския съюз, които улесняват създаването на комунистически режим в страната.