На 9 септември 1944г., германците атакуват българските гарнизони в Битоля, Охрид и битолското село Тополчани. Пленени са 4500 български офицери и войници от 54 пехотен полк, целия 55 пехотен полк, 15 инжинерно-свързочна дружина, 15 бронеизтребителна дружина, 9 и 12 трудова дружина. Пленниците са отведени в Лерин и предадени на гръцката куислингова жандармерия. Скоро след това обаче Лерин е опразнен и зает на 2 ноември от ЕЛАС. Те отвеждат българските военнопленици в Кожани. По пътя и в Кожани са им ограбени шинелите, платнищата, одеяла, ботуши, долни дрехи, часовници, пръстени. На 14 ноември, след като ГКМ се светва че България вече воюва с Германия, 3388 са освободени. Останалите са задържани като заложници, да бъдещи териториални претенции към България. Освобеданата колона, преминава по маршрута Енидже Вардар-Гумендже-Кара Суле(Кукушко)-Долни Порой(Демирхисарско)-Струмица-България. В доклада си, подполковник Овчаров, отбелязва че във всички населени места са посрещани с пълни кошншци с плодове, с торби хляб, настанявани са по квартири и са посрещани с "Братя българи".
Останалите в Кожани български военнопленици са останали в Гърция до 1946г., някои бивши полицаи са отведени и съдени в Битоля.