Основният проблем при разбирането на комунизма е, че много малко хора у нас могат да разграничат онова, което е присъщо за него от всичко останало, което просто е част от манталитета ни. Много хора разказват лични спомени, уж за да прояснят общата картина, но да разбереш от тях какъв е бил комунизма е все едно да разбереш какъв е бил сюжета на филма, като видиш 500 скрийншота от него.

Затова много кривици на днешното ни общество биват обяснявани с комунизма, въпреки че той няма никаква заслуга за тях.

Ако някой ден в България се роди човек без предразсъдъци и напише обективна история на България, съм сигурен, че времето на комунизма ще е най-тъжната част от нея. Защото комунизмът е единствения кратък период в дългото ни битие, когато някой се е опитал да промени нещо към по-добро, за съжаление неуспешно. Едничкото светло петно сред 1300 години инертност и простолук.

Друго, което по мое мнение днешните българи не могат да разберат, е че историята не е непрекъсваем тренд нагоре, а низ от "сделки", в които даваш едно, за да получиш друго. Като всичко останало и комунизмът си има цена - опашки за хляб, грозни руски коли, цензура, ограничение на личните права и т.н.. Но за платената цена сме получили доста - 9 милиона души са извадени от мракобесието и стават част от цивилизования свят. Мисля, че точно ние няма защо да се оплакваме от комунизма, защото сделката за нас е била доста печеливша. Виж за източногерманците, чехите, словаците, едва ли е била толкова печеливша. Те са били част от нормалния свят и преди комунизма.

Между другото това последното не е само наша слабост. И по другите държави има глупаци, които си мислят, че ако не получат само цветя и рози от живота, то значи някой е виновен за това. Има дори една поучителна сцена от Монти Пайтън по въпроса (доста политически некоректна)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите