„Разказва: Анка Герова-Костова от Стрелча: „След като убиха баща ми на 27 септември 1944 г., аз бях у дядо ми Стойо Геров, на татко баща му. Ние с баба стояхме на леглото. Дойдоха партизаните. Изкараха ни отвън. Баба и дядо ги изправиха до коловете на асмалъка. Мене ме хвърлиха в ръцете на баба. После влезнаха в къщи и обраха всичко, което можеше да се обере: килими, ковьори, юргани, стенен часовник. Всичко, каквото намериха. Помня този обир. Знам, че един от мародерите беше Пенчо Енчев Фингаров, сестрин син на дядо [племенник].[16] Часовникът и килимът още стоят у Луко Савов, а ловната пушка е у сестриника му Пенчо.””[17]
Ето какво вършели разбеснелите се „народни синове”. Едва ли и перото на Достоевски е в състояние да опише техните свирепи беззакония и безнаказани злочинства. Да опитаме да представим няколко примера на убийства за пари и вещи, на мародерства на комунистите: „Групата партизани, ръководена от Атанас Семерджиев,[18] след като прострелва в Дервишката река командира Методи Шаторов, ограбва чантата с парите на зоната, носени в него.
Изцяло е ограбен при акция домът на Димитър Поп Константинов в Симеоновец, след като е убит зетят Гено Разпопов.
Иван Шутлеков от Панагюрище ограбва трупа на Стефан Хамбарски в Шута Кория.
Политзатворничка от Ежови, Панагюрище, ограбва трупа на Стефан Хамбарски от Баня.
Костадин Мавриков, политзатворник, съблича труповете на избитите от него дорковци [от с. Дорково] при Черния мост.
Дело Чапкънов – Свети Петър, и Марин Такучев – Македонски, стрелчански партизани, убиват Георги Андонов и ограбват парите, които е приготвил за покупка на стока от Ботевградско.
Тошо Михов ограбва труповете на убитите и от него дорковци при Черния мост.” Същото прави на пак на това място и Кольо Симеонов -Маслинката.[19]
Списъкът е извънредно дълъг. Всички тези зверства стават след „великата” за другарите дата 9 септември 1944 г. Няма съд, има раздаване на някаква болшевишка „справедливост”! Някои автори споменават неписаната устна заповед за „40 безотговорни дни”. Няма как да обвиним в антикомунизъм Поля Мешкова и проф. Диню Шарланов. Поне последният е членувал в БКП. Ала те твърдят, че през октомври 1945 г. пратеникът на американския президент Хари Труман Марк Итъридж получил от Антон Югов и Цола Драгойчева данни за броя на жертвите на комунистическите издевателства между 8 септември и 31 декември 1944 г. В тях ставало дума за... 10000 убити! Сякаш е нищо. А проучванията на двамата историци доказали, че става дума за не по-малко от 30000 жертви.[20]
Всичко е добре обмислено, планирано и се извършва организирано. Заповедите идват лично от Георги Димитров, тогава в Москва. Във вече широко известна на интересуващите се Телеграма № 10 на ЦК на БРП до Георги Димитров в Москва от 13 септември 1944 г., написана на руски език, се казва: „Антифашистката революция победи. Фашизмът е свален... Но борбата не е преустановена. Още не са ликвидирани всички гнезда на фашистката съпротива... Фашисткият звяр все още не е доубит...
В първите дни на революцията стихийно бяха разчистени сметките с най-злостните врагове, попаднали в наши ръце. Сега се вземат мерки с това да се занимават съответните наказателни органи. Министърът на правосъдието работи по създаването на народни трибунали... От въоръжени партийци и комсомолци ще бъдат негласно създавани ударни групи за особено отговорни задачи. Въстаническата бригада на Славчо [Трънски или Радомирски[21]] е преобразувана в гвардейска дивизия, довъоръжена с артилерия и миномети и е готова да бъде насочена към фронта, за да се бие срещу немците.”
Кои били „злостните врагове”, с които били „разчистени сметките”? Селяните като „безследно изчезналият” Лазар Чипилов ли? Избитите край Черния мост дорковци или партизанският командир Методи Шаторов? Кои? Кметовете, само защото изпълнявали задълженията си, или даскалите, понеже писали двойка някому? Кой е предоставил това право на „въоръжените партийци и комсомолци”? Масовите убийства на невинни българи ли били „особено отговорните задачи”, заради които „негласно” били „създавани ударни групи”? Забележете, че телеграмата е написана едва четири дни след Деветосептемврийския преврат и ден преди съветските войски да влязат в София. А вече е имало такава организация, че някакъв партизански отряд бил „довъоръжен с артилерия и миномети и е готов да бъде насочен към фронта”! Кой е помогнал за това? БКП или военните масони от кръга „Звено” начело с Кимон Георгиев? (По-рано комунистите обявяваха „звенарите” за... „фашисти”, извършили „фашистки” преврати през 1923 и 1934 година.)[22] Къде се е изгубила тяхната клетва? Имали ли са въобще чест и достойнство, та са допуснали тази небивала разправа?
На 25 септември 1944 г. е изпратена поредната Телеграма № 43 на ЦК на БРП до Георги Димитров в Москва. В нея се съобщава: „Готов е законопроектът за народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използвано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, която се провежда от нашите вътрешни тройки. Контрареволюцията трябва да бъде обезглавена бързо и решително.” В тази „негласна ликвидация” не загиват никакви „най-злостни врагове” на България, а хора, служили вярно на род и родина; напълно невинни люде, работили за своите семейства и за държава си. Вината на повечето е, че са били трудолюбиви или пък са били намразени на лична основа от някои шумкари. Справедливост по болшевишки или обикновен фашизъм? Не – просто комунизъм, което е многократно по-лошо!
Ала на 1 октомври 1944 г. е изпратена нова Телеграма № 59 на ЦК на БРП(к) до Георги Димитров в Москва. В нея четем: „Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекотели съюзници по повод на революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и чистката ще тръгне по законни пътища. Работата ще се извършва внимателно. Ще бъде организирано отвличането на най-злостните и опасните врагове и палачи, в печата ще бъдат широко оповестени сведения за техните престъпления, до правителството ще бъдат организирани делегации от вдовици и сираци на убити антифашисти, които ще поискат възмездие. Ще бъде организиран обществен натиск спрямо минстрите социалисти и земеделци, които и досега държат в своите [партийни] апарати злостни врагове, саботиращи работата.
Ще ускорим организацията на дирекцията на народната милиция... В наши ръце са отделите за държавна безопасност и разузнаване.”

---------------------
„Лекарят, който при отварянето на ковчега се грижеше за майката на момичето, ме осведоми, че освен раните от огнестрелно и хладно оръжие са установени следните наранявания – които трудно могат да бъдат обяснени с падане дори от четвъртия етаж.
1. Ноктите на краката са изтръгнати до един.
2. Три пръста от лявата ръка са отсечени при втората става.
3. Двете уши са отрязани.
4. Отрязана е дясната гърда.
5. Езикът е изтръгнат и всички зъби са извадени.
6. От една страна на талията е съдрана ивица кожа, широка около два инча.
Искането за изготвянето на протокол, констатиращ тези факти, разбира се, е било отхвърлено.”
На 30 май Барнс изпраща във Вашингтон своя информация за състоянието на тялото на Мара Рачева след смъртта й, която в общи линии съвпада с тази на полковник Бейли. Чуждестранните наблюдатели стигат до заключението, че тя е починала по време на изтезания в дълбините на дирекцията на милицията.”[24]
Как ви се струва? Това дело на човешки същества ли е било? Начело на вътрешното министерство, което вместо да се покае (комунист и съвест?!), „съжалявало, че [девойката] е починала точно преди да разкрие интересна информация”, стоял полуграмотният садист Антон Югов. За него д-р Тодор Балкански пише: „Антон Югов дава заповед за екзекуцията на Атанас Шатев от Црънча, докато е министър на вътрешните работи, после става и министър-председател на Народна република България.”[25] Значи Югов е бил рецидивист. По-лошо – знае се, че непосредствено след 9 септември 1944 г. лично е избивал хора в мазетата на милицията. И се е хвалел с това. Така както дългогодишният главен редактор на вестник „Работническо дело” Георги Боков[26] се пъчел (например пред Радой Ралин) как „убил с 400 шамара” издателя на вестник „Щурец” Райко Алексиев![27]