Как са живели? Убийците са най-бедните и мързеливи в селото. Увличат се по тази идеология, смятат, че тя ще им позволи да крадат, да убиват безнаказано. Само като си помисли човек каква е трагедията на тия вдовици с по 3-4 деца. Мачкани, мачкани толкова години. С Гюрга ще направим предложение да се направи изключение за тези хора, които не са получили компенсации, да им се плати. А същите, които са участвали в убийствата, както се вижда от приложените в книгата архивни документи, ръководят селото, правят ТКЗС-то, няма къде да мърдат. Някои обаче минават в опозиция. Четох в книгата на Петко Огойски, депутат от 7-ото Велико народно събрание, който разполага с пълния списък на репресираните 3009 души комунисти са избити в България по списък след 9 септември. А колко още има извън списъка? А защо минават в опозиция някой от убийците, леви земеделци, и партизани, и ятаци? Притиснати са с много тежки наряди, както обикновеното население. 20580Считат се за привилегировани, вътрешни, но не ползват преференции. И като не могат да си издължат нарядите и ги притискат с глоби, минават в опозиция. Даже има предложение на бившия партизанин Иван Галунски да изпратят тъста на Леваневски в концлагер и още двама, единият от които Иван Касарски, съветник в общината през 1946 г., жесток убиец. Иван Андонов, който е ляв земеделец и е прегръщал със синовете си партизаните, до 1945 г. е заместник-кмет, но минава в опозиция, притиснат от много наряди. През 1949 г. става върл николапетковист, единият му син е изпратен в Белене през 1951 г., а другият му син, Коста, който е убивал и разправял как главите рипкали, е изпратен в затвора за неиздължени наряди и като опозиционер. Един от партизаните, който е в четата на Леваневски и Македонски Петко, с партизанско име Искър, и още един негов другар партизанин стават горяни, и то с жените си. Та този Петко е убит като горянин. А другият лежи в затвора. В затвора лежи на два пъти през 1949 г. като симпатизант на горяните и най-младият убиец и партизанин, който е едва 16-годишен по време на касапницата след 9 септември. Имал е убит брат партизанин, много добросъвестен, Стоян. В опозиция минават убийци и другаде, не само в Стряма. И сега техните наследници смятат, че бащите и дедите им са репресирани като горяни, като лежали в Белене. Все едно да се причислят към техните жертви! А когато става промяната през 1989 г., същите убийци, които са управлявали селото, се събират в една къща и обсъждат пак да тръгнат да трепят вече наследниците на тези, които са избили около 9 септември. Говорели: Филизите останаха, трябваше да изсечем филизите! Спрели ги обаче техните синове и внуци. Казали им: Това вече не е вашето време! Това е, което ме радва.
- Поискал ли е някой от убийците прошка?
- Няма такъв. Но след години един от убийците, Касарски, казвал на друг, за Галунски: Ела, ела да те убия, дето ме караше да убивам! Но обикновено те не са криели престъпленията си, хвалели са се с това, което са вършили.
|