Истината е някъде по-средата и тя не може да бъде измерена, само заключена в периода 1923-1949г. Всичко започва още с Освобождението. Общество, закъсняло, както и всички други балкански такива, с развитието си, неизминало съществени стъпки в зреенето, но приело за мерило Западна Европа.
Отпечатък върху цялата ни следосвобожденска история, оставя стремежа за национално обединение. За това си прав, че цялата икономическа сила, е впрегната във въоръжаване на армията, с цел да обедини България.
Обществото обаче по своето същество е бедно и земеделско. В кратко време, се оформя богата класа, тънкослойна. Средната класа, се състои от държавни професии, офицери, учители, съдии, прокурори, частни предприемачи, средни и едри земеделци. Масата обаче е бедна и тъне в мизерия. Нагледно описание на това е един пътепис на Уилям Гладстон, писан някъде около Съединението, при поредното му пътуване с влака Белово-Цариград. Описанието на селата е за потресаваща мизерия. В същото може да се увери човек и прочитайки "Видрица". Бил съм в родната къща на една от бабите ми в Севлиевско-Троянския Балкан, строена малко преди Балканските войни. Масовия българин си е живял в мизерия.
Идват войните за Национално Обединение. Наред с големия патос, всъщност обикновения войник е облечен зле, недостига въоръжение. По ПСВ особено процъфтява спекулата.
Стамболийски е някакъв реванш на селяните, за целия период от 1878-1918г. Да, тогава България се изгражда като държава, може би най-модерната на Балканите. Имаме градове за пример, като София, Пловдив, Русе, Варна, Свищов, Търново и т.н. Със сигурност имаме и прекрасно запазена архитектура в Ковачевица, Копривщица, Жеравна и т.н. Но това са част от няколко десетки добре развити села, от няколко хиляди възможни. Та Стамболийски иска да обърне нещата. Затова и земеделците, са с такива силни корени, тъй като той дефакто са единствените, реално защитаващи интересите им. След 1989г., у наше село, два мандата имаше кмет земеделец, само заради старите традиции. Със свалянето му от власт, оформеният елит, дава да се разбере, че на селяните няма да се даде възможност да управляват процесите в държавата. България се превръща в авторитарен режим, което не е нещо непременно лошо и най-малкото по същото време, такива са множество държави в Европа и това се приема за нормално.
В цялата картинка, отсъстват комунистите. Движение, с неособено голяма подкрепа. Но вече попаднало в лапите на Коминтерна. Т.е. след като вече сърбо-югославската агентура, започва да пълзи из българския политически елит, се намесва нов сериозен играч.
1923г. не е за подценяване. Това е годината, в която, средната и висшата класа, казват, държавата ще върви натам, накъдето решим ние. Септемврийското въстание е изцяло инспирирано отвън и факта, колко бързо е разгромено, показва и каква му е била подкрепата. Напълно оправдавам действията на тогавашната българска власт, тъй като имат светлите примери на случващото се в СССР, Унгария с Бела Кун и опитите за социалистическа република в Бавария. Т.е. те действат здраво, за да предотвратят едни безспорно отвратителни процеси, протичащи недалеч от България. Атентата в "Св. Неделя" от 1925г., пък показва, директно какви са намеренията на комунистите ако вземат властта в България. Въпреки това, до 1944г. комунистите/под различните им там имена/, продължават да се ползват със слаба електорална подкрепа. Народа не ги подкрепя. Т.н. протестен вот, от загубилите класовата битка, селяни, продължава да се излива към земеделците.
Идва преврата от 1934г. Доказва се силата на сръбската агентура в България. Единствения възможен вариант е царския режим.
Идва ВСВ. БКП с дитирамби подкрепя пакта Рибентроп-Молотов. Поредно доказателство, че това не е българско самостойно формирование, а маша на чужди интереси.
България и Тристранния Пакт. Единствения възможен вариант за нас е присъединяване към него. Илюзиите за Македония и Беломорието, са доста поизстинали, но все пак, успяваме да си върнем Южна Добруджа. Алтернативата е или доброволно присъединяване или окупация. Бог знае, какво щеше да се случи тогава. Така или иначе, дори да имаше окупация, щеше да е по подобие на съветската, няколко години по-късно, т.е. нямаше да окажем съпротива. Но тогава, щеше да бъде поставено марионетно правителство, тип архиепископ Тисо в Словакия и наши войски, 100% щяха да се бият на Източния фронт. Т.е. присъединяването към Тристранния пакт, се оказва от днешна гледна точка, правилно решение, предвид стремежа да не участваме в реални бойни действия.
Партизанското движение. Считам, че това е изцяло противодържавно действие. Бушува Световна война. В твоята държава, няма окупация. Властта е легитимна, съобразно всички тогавашни международни стандарти. И ти отиваш да сваляш тази власт, защото ти е наредено отвън. Колко са повярвали на този позив е показателно-800 партизани, до август 1943г., когато вече е ясно, че Третия Райх, стратегически губи на Източния фронт. Т.е., когато си тръгнал с оръжие в ръка, срещу легитимна власт и то по време, когато държавата ти е във война, се нарича национално предателство. Няма как да очакват милост. Да, изстъпления има и не ги оправдавам, въпреки, че като се уточнихме, те са плод на престараване и лични емоции, от страна на локални военни и полицейски началници, в стремежа да борят червената чума/като гледаш възрастни оцеляли СС-овци, от френски, холандски и белгийски произход, разбираш за какво иде реч/. Но нито Богдан Филов, нито цар Борис III, са били натури, желаещи подобни жестокости, като убийството на ястребинчетата или отрязването главата на Вела Пеева. Тук наскоро чепкахме убийствата във Ваташа и сме наясно, че това са си действия на локално ниво.
9.9.1944г. Смесица между стари сръбски агенти и съветска инвазия. Никаква власт, не биха могли да вземат партизаните самостоятелно, без съветски окупационни войски. Излизайки на открито към градовете, щяха да бъдат пометени от няколко картечни роти и малко кавалерията да се разтъпче.
Или ситуацията е, че едни хора, за които преди 1941г., народа не гласува и не припознава, между 1941-1944г., също не биват припознати и подкрепяни, взимат властта и започват да карат влака.
Логичния завършек за България, при несъветска окупация, щеше да е една декада, земеделско управление и никакъв комунист, нямаше да може електорално да вирее тук. Да, демократичните Гърция и Турция, до края на 70-те, не се развиват кой знае колко по-напред от социалистическа България. Една Царска България, също нямаше да е кой знае колко по-богата за обикновения човек, сравнена с НРБ. Но до края на 70-те. Тям някъде, ножицата дори само с Гърция и Турция, става значителна, а със Западна Европа, огромна разлика.
9.9.1944г. е пагубен за България, поради няколко много причини-унищожаване на елита, без значение, дали този елит е убит, изселен или просто лишен от правото да заема държавни длъжности. Т.е. се туря пепел, на един естествен процес, протичащ от началото на Възраждането, до 1944г., а именно, самостоятелно, без външна намеса, оформяне на български елит.
Национализацията-това е унищожаването на цялата българска самостоятелна предприемчивост. Огромен грях.
Колективизацията на земята-тук съм съгласен с бай Лазо, че това е от основните причини, за намаляването раждаемостта в България. Отново огромен грях за комунистите.
Липсата на многопартийна система. По-голяма диктатура от това, здраве му кажи.
Липсата на право, на свободно придвижване. И редица други.
Единсвения, бегъл плюс от комунизма, е че неспирно изселваха турци, които иначе сега реално щяха да са над милион.
Безспорно комунизма, повишава жизнения стандарт на множество българи, но еу илюзия ма се мисли, че при друг строй, нямаше да се състои електрификация и асфалтиране на пътища.
България, днес можеше да има нивото на една Унгария.