|
Понеже някой по-горе беше писал за сатира – Булгаков показва човешкото лице на комунизма – уродливо, и човешкото лице на християнството – милостиво. Всъщност, по негови признания, той е искал да напише роман за дявола /Черният маг, Принцът на Мрака – варианти на заглавия/, но всъщност е написал роман за любовта
Не знам дали си обърнал внимание, че спътниците на Воланд всъщност са старозаветни персонажи - Азазел, Абадон или фолклорни герои - Хeла, Наташа, която става вещица, Бегемот. Те се появяват в една от редакциите - 3 на брой, а романът така и не е довършен, има няколко финала, отпечатани поне в превода, който аз имам. Така че можем да търсим противопоставяния между старозаветния бог - жесток, но справедлив и новозаветния - добър и всепрощаващ.
Тук се замислих за друго - дали "авторът" знае какво според нас е "искал да каже авторът"Нооо, това е друга тема.
Та, мисълта ми беше, че донякъде Булгаков е открил за себе си едно от нещата, които правят от християнството "революционна" религия. Говоря пак за доктрината, а не за догмата и институцията-църква.
Старите божества са жестоки, те наказват, налагат императивно своя морал, принципът е справедливост "зъб за зъб, око за око". Исус донася любовта и прошката, изкуплението, и най-вече идеята за несъвършенството на човешкия род, което несъвършенство не буди гняв, а разбиране и приемане. Пак ще припомня историята на Пилат, както и на главните герои, които несъвършени, но обичащи, достигат покоя. И да, прав си - има още едно прозрение - покоят, вътрешното успокояване срещу вечния стремеж и съответно вечната неудовлетвореност в търсенето на нещо си, светлината или там каквото е.
Този ред на мисли излиза далеч извън романа на Булгаков, обаче ми е приятен този разговор, който е мнооого далеч от ежедневните ми занимания. Ако съм досадна, моля за извинение
|
Re: Сатанист ли е бил М. Булгаков? [re: StefanPan]
