И още нещо се сетих. Доколкото помня от биографията му, покрай богословието си Булгаков се е ровичкал доста и в източни религии, херметизъм и т.н. Тази идея за Исус като светлина, нещо далечно, високо, безплътно и затова безпомощно в реалния свят и за Воланд-дявола като въплъщение със съвсем човешки черти - любов, справедливост, здрав реализъм, връща към първоизточника на християнството - юдаизма и по-точно кабала. Едното не може без другото, едното е чиста идея, другото нейната реализация. Светлината - Исус може да си съществува, обаче живите същества не могат да живеят само със светлината, защото са дуални.
Воланд не е нито добър, нито лош. Той по-скоро е идеята за демиурга, който твори/същото го има и във Фауст/, а бог е съвсем друга работа
Между другото, една от много ярките черти на Воланд е чувството му за хумор. За смеха, страданието, греха и християнството са изписани тонове книги. Включително и Умберто Еко се е изказал доста качествено по въпроса. Според ортодоксалните християни смехът е грях, само че човекът, тоест разумът се смее и това го отличава от другите същества. Воланд честичко намига, макар и с черен хумор.
Според мен, това няма нищо общо със сатанистките внушения. В тях също има страх и покорство, макар и пред друго божество. Обратната страна на християнския грях, макар че е много по-сложно естествено. Идеята на Булгаков е, че бог се смее, макар и чрез демиурга си, затова и хората се смеят.
Айде, че пак се разфилософствах, но при всички случаи Булгаков е доста многопластов
|