Оооо, опазил ме бог, да смятам Булгаков за сатирик. Просто обяснявах аналогията си за "човешкото лице" на комунизма и религията. Сатира? Има по-скоро игрово начало, нещо като при Шекспир, "високата" сюжетна линия се дублира от пародийна такава - примерно Йешуа-Иван Бездомни.

Книгата е по-скоро тъжно изследване на човешката душа, дори не на божественото. Както и преди писах, бог никъде не се споменава. Исус е точно толкова човек, колкото и Воланд. Според мен, идеята е друга - светлината е нещо непознато, отвъдно, извън възможностите на човека за познание - вероятно бог, който е недостъпен. Доброто и злото, състраданието, сраведливостта, наказанието, любовта са човешки категории.

Затова и човеците в романа преминават в едно друго отвъдно - намират вътрешен покой и умиротворение. Бог не е за тях, той е твърде далечен и непознат. Хората сами определят съдбите си, грешният избор не е грях, нито любовта е грях, а истинското наказание е невъзможността да простиш на себе си - Пилат.
Нещо такова е внушението, макар че доста се отклонихме от първоначалната тема

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите