|
Да, моя е грешката, бащата е богослов, а дядовците - свещеници.
Така или иначе доста се е ровил в богословска литература. Дори имам смътни спомени от някаква публикация, примерно в Съвременник, от жена му или приятелката му, изобщо не помня и не е важно - но тя твърдеше, че доста от нещата, които описва в книгата са му се случили, включително и сцената с изгарянето на ръкописа, откъдето и фразата, че "ръкописите не горят". Разбира се това са намеци и намигания, като подсказка за това, че вероятно освен различните източници, които е проучвал, Булгаков вероятно е правил и някакви емпирични опити, с единствената цел да види какво ще стане, подобно на един свой предшественик - Алистър Кроули. Тази аналогия сега си я измислихОбаче Кроули също е бил приеман двояко - като черен маг, а той си е правил майтапи до края на живота си.
Благодаря ти за точния цитат, според мен това е идеята - доброто и злото, които се определят едно друго, особено в понятийната система на човека. Иначе на бог изобщо не му и пука. Впрочем Булгаков никъде не говори за бог. Йешуа също има съвсем човешки черти и това е едно от нещата, които първоначално ме прехласна по книгата. Исус на Булгаков всъщност е много по-разбираем и истински в сравнение с Исус на църквата
Колкото до "християнството с човешко лице" - аналогията със социализЪма не е случайна, не забравяй и съдбата на Пилат. Той също намира покой, макар че не получава опрощение, но не е заклеймен в деветия кръг на ада. И че Воланд е пич-аристократ, чиято свита непрекъснато прави шегички, бели, дори оргии, а Йешуа е добродушен учител, който е неразбираем за хората и през цялото време нито веднъж не се усмихва.
Тааа, няма нищо общо със сатанизма тази книга, ама можем да си говорим с часове
|
Re: Сатанист ли е бил М. Булгаков? [re: StefanPan]
