Не пречи. Но би било грешка - да се ограничи в такива тесни рамки.
Никъде не съм забелязал критика към системата, а към недъзите на тая система. Има съществена разлика и, както казах, това го издига над всички ограничени антикомунистчета (респ. антифашистчета, шовинистчета, нихилистчета и т.н.).
Извинявам ти се, че поддържам офтопика, но съм силно алергичен към всякакви идеологии и антиидеологии, възприемайки ги (може би погрешно) като антипод на критичния разум. И съм много чувствителен, когато хора и неща, на които държа, биват подлагани на опити за вкарване в идеологически дрисни според текущата конюнктура. Нямам предвид теб, просто се сетих за случай преди години, когато една приятека, чиято култура и ерудираност не подлежат на съмнение... изтърси, сякаш като първостепенно по важност, "ама какво ги прави тия комунисти само..."
А това не ти ли харесва, въпреки че въобще не е в унисон с веселяшките моменти, за които споменаваме.
...Майстора и Маргарита видяха обещаното утро. То почна веднага, веднага след полунощната луна. Майстора вървеше с приятелката си в блясъка на първите утринни лъчи по каменисто мостче, обрасло с мъх. Мина го. Ручеят остана зад верните и сега те вървяха по песъчлив път.
— Слушай беззвучието — говореше Маргарита на Майстора и пясък шумолеше под босите й крака, — слушай и се наслаждавай на онова, което не ти бе дадено приживе — тишината. Виж, ето твоя вечен дом, с който си възнаграден. Вече виждам венецианския прозорец и виещата се лозница, тя стига чак до покрива Ето твоя дом, твоя вечен дом. Зная, че довечера при тебе ще дойдат онези, които обичаш, от които се интересуваш, чието присъствие няма да те гнети. Те ще ти свирят, ще ти пеят, ти ще видиш с каква светлина се изпълва стаята, когато горят свещи. Ти ще заспиваш с вечната си омазнена шапчица, ще заспиваш с усмивка на уста. Сънят ще те ободрява, ще почнеш да разсъждаваш мъдро. И вече няма да можеш да ме изпъдиш. Аз, аз ще бдя над съня ти...
------------------------
Слушай беззвучието...
|