Всъщност, защитата беше от моя страна, а Волгин си четеше само репликите. Публикувам текста на предаването, за да стане ясно за какво иде реч.
ВОДЕЩ: В „12 плюс 3” следва „Езикова култура с доц. д-р Борислав Георгиев” от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.
Б.Г.: Добър ден,... Два дена преди 24 май - добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Струва си точно два дена преди 24 май – празник, който всички обичаме – да поговорим отново за проекта „Разбираема България”.
ВОДЕЩ: Защо? Има ли някакво ново развитие по въпроса?
Б.Г.: И да, и не. Проектът беше широко рекламиран по медиите; ние също неведнъж в това студио го обсъждахме; намерихме го общо взето за приемлив. Новото е – ако това може изобщо да бъде ново – какво мислят за проекта младите българи в чужбина. Напоследък в един от българските виртуални клубове, посветен на езикознанието, се появи мнение на участник в клуба, което според мене има стойност на научна статия.
ВОДЕЩ: Защо смятате така?
Б.Г.: Защото в постинга (както се казва в интернет жаргона) на този участник във виртуалния клуб „Езикознание” – казвам участник, а не участничка, защото той е публикувал своя снимка, но не и своето истинско име – по същество се съдържа такова изследване по въпроса, което поне аз досега не съм чел. В него се представят етапите, през които преминава желанието кирилските букви да се транслитерират с латински. Няма да описвам всички тези етапи. Ще посоча само, че авторът, използващ псевдоним „Крейг”, сочи, че от Освобождението насам всеки транслитерира кирилските букви с латински с оглед на западния език, който владее, за да му произнасят „правилно” името там, където той учи, работи, живее. Ще посоча и основния извод. Авторът смята, че от Освобождението на България до ден-днешен у нас се прилага такава система за транслитерация, която той нарича „индийска”.
ВОДЕЩ: „Индийска”? Какво точно има предвид?
Б.Г.: Той я нарича „индийска”, защото този начин за транслитерация най-напред е бил приложен в Индия. Същността на този вид транслитерация се изразява в следното. Имената се транслитерират по такъв начин, че да бъде удобно за чужденеца максимално точно да възпроизведе оригиналното звучене на името. С други думи, ако приложим това схващане към българската именна система, изглежда, че нашето желание е всеки един англоговорещ, френскоговорещ и т.н. е да прочете и да произнесе името „Георги” точно като „Георги”, а не като Джордж, Жорж, Джорджо и т.н.
ВОДЕЩ: Как оценявате този стремеж?
Б.Г.: Ако не принадлежахме – поне номинално – към юдео-християнската култура, този стремеж би бил обоснован. Но ние сме хора християни като цяло и по-скоро би трябвало да подчертаваме принадлежността си към тази култура, която е основа на днешната цивилизация. Аз мисля, че предлаганата от Министерството на държавната администрация и от Института за български език при БАН система е стопроцентово приложима само по отношение на имена, които нямат нищо общо с юдео-християнската култура.
ВОДЕЩ: Например турските имена?
Б.Г.: Например, да. Но пък при тях трябва да се проучи детайлно системата, която Турция и арабските държави прилагат, за да транслитерарират имената си с помощта на латински букви, за да бъдем пък в съзвучие с тях.
ВОДЕЩ: Какво предлага авторът на тази публикация в Интернет?
Б.Г.: Той предлага, пък и не само той: миналата година един мой дипломант от Националната гимназия за древни езици и култури предложи в своято дипломна работа същото – да се отчете фактът, че България традиционно е християнска и славянска държава и да се възприеме система за транслитерация, която графично да ни причислява към християнския и славянския свят, служещ си с латинските букви като основна графична система. Моят дипломант предложи да се възприеме чешкият начин за изписване на „особените” български звукове: всички знаем кои са те. Аз лично съм съгласен с този възглед, защото – най-малкото – така е по-достойно. Това, което сега се предлага, е в услуга преди всичко на англоговорещите.
ВОДЕЩ: Световният език в момента е английският – така може би ще възразят някои?
Б.Г.: Така е. Същевременно е очевиден световният стремеж езиковото и графичното разнообразие в света да се поддържа. Ето защо не виждам причина ние да не започнем да се държим достойно и в това отношение.
ВОДЕЩ: Мнение на доцент д-р Борислав Георгиев от Нов български университет.

Miser, miser!
modo niger
et ustus fortiter!