Не разбирам и тези, които казват, че чужденците в България са затруднени да разбират надписите на кирилица.

Не става въпрос българския да е разбираем или да могат да го четат чужденците. Също никак не е важно дали в каквато и да било транскрипция ще про4етат грешно или правилно. Всъщност не е важно дали изобЩо ще 4етат. В слу4я важна е функцията на текста не като помагало за 4етене, т.е. произнасяне на думите (така или ина4е невъзможно, ако не се знае езика), а като писмен език (което се и разбира под "език" в латинската традиция), тоест изграждане на писмен образ на езика. Например аз и до сега нямам никаква представа как зву4и името на град Lökoshacza, оба4е това ни най-малко не ми пре4и да го разпознавам веднага като го видя написано например на табелка на пътя.
Дори те да са на латиница, това не прави българския разбираем за чужденците. Освен това, поне половината от буквите в азбуката ни са същите като в латиницата. Трябва ли да се оплаквам, че французи, немци, поляци, турци и т.н. използуват неразбираеми за мен символи които липсват в латинския и английския и повече приличат на заемки от арабския с техните запетайки, точки, кръгчета и други наплюти от мухи символи.
С кирилицата просто не е така, просто другата половина е незапомняема за някой, на който кирлицата му попада пред погледа инцидентно, като турист например. С наплютите от мухи символи положението е друго- просто игнорираш украшението и помниш основната буква , която е 4исто латинска (изклю4ение-немската "есцет").
Решението е просто: приема се закон за транслитерирането (ако ще и с наплютите букви от едновремешната транскрипция, с подобни на 4ешките и сръбските ш, ж и т.н, а даже най-добре с тях, изглежда най-малко екзоти4но и нормално за славянски и изто4ноевропейски език ) и незабавното му имплементиране на практика, вклю4ително изу4аване в у4илище и прилагане на необходимите места като табелки, карти, указатели и т.н..

Among all sad words in the world the saddest is "I might have been"