"Ограничена от националните граници и незащитена от собствените си правителства (те и да искат няма какво да противопоставя на финансовия капитал при сегашната политика на МВФ), трудовата сила се продава сега на минималната си възможна цена."
Интересно е на каква друга цена може да бъде продавана и как това да стане? Нека да речем че няма ограничения за придвижването на работната сила. Тогава тя ествествено ще се стреми да намери пазар на който тя може да се продава на по-висока цена. Но това означава преместването на работната сила от третия свят в развитите страни. Естествено това преместване ще доведе до свръхпредлагане на работната сила и нейната цена ще падне и там. Какво се постига? Спадане на жизнения стандарт в развитите страни (драматично) и пряко изтичане на доход от третия свят.
Например: В определени отрасли имаме масово търсене на специалисти от третия свят. Те се наемат с много високи заплати, дори в сравнение с местните средни заплати в развитите страни. Какъв е резултата? Данъци, потребление - всичко остава отново в развитата държава. Ако същите тези специалисти бяха останали в собствената си страна и взимаха 5 пъти по-малко пари, макар и 5 пъти по-малко тези пари по един или друг начин щяха да влизат в икономиката на въпросната страна. С либерализацията на световния трудов пазар най-големите губещи ще бъдат развиващите се страни, не развитите. Да не говорим че една такава схема е просто невъзможна защото ще дестабилизира и развитите икономики, а след тяхното дестабилизиране, развиващите ще станат още по-бедни.
От друга страна работната сила да била защитена от собствените си правителства. Как? С административно определяне на работните заплати? С фиксирани, изкуствено завишени ставки в социалното застраховане? От къде пари затова?
Иначе продължаваш да игнорираш факта че азиатската криза беше породена от процеси, които са започнали в съвсем друга епоха и че е много показателно, че се правят изводи тъкмо в насоката за която аз говоря и която ти също най-накрая все пак приемаш - че за международния капитал му трябват стабилни, развиващи се пазари, а не просто евтина работна ръка. Нещата са свързани - за да имаш пазар ти трябва платежоспособно население, за да стане това население платежоспособно е необходимо да има производство и ръст на икономиката, за да ги има тях трябва да дойдат свежи пари от вън, за да дойдат те трябва да имат интерес, за да имат интерес те трябва да намерят работна ръка която е по-евтина от развитите пазари. Но плащайки за тази по-евтина работна ръка те директно влагат пари в потереблението и икономиката на страната, която започва да се саморазвива на базата на тези пари дошли отвън. Колкото по-рентабилна и ефективна е икономиката, толкова и повече пари ще идват отвън. Колкото повече идват, толкова ще расте и цената на работната сила. Колкото расте нейната цена, толкова тя ще започне да бъде ценна като платежоспособна сила.
Естественното развитие на нормални пазарни икономики е единствения път, макар и бавен, за постепенното изравняване на стандарта на живот в различните страни. Всичко това което ти говориш, включае и за ОПЕК, не води до забогатяване на третия свят, а само до преразпределяне (при това изкуствено) на световното богатство. Вдигането на цените по принципа на картелите като ОПЕК, води до спадане на потреблението. По простата причина че дори ресурсите на развитите държави не са безкрайни. А спадането на потреблението води до криза. А в тези кризи най-силно засегнати са същите тези страни дето са вдигнали първоначално цените. Кръгът се затваря.
Въпроса не е в преразпределянето, а в увеличаването на световното богатство. А това трябва да стане по естествен път.
|