Фактите са, както обикновено, по-други: 1/За цената на труда Правиш ли разлика межу осигуровки и застраховки? А известно ли ти е, че милото ни правителство реши да подели поравно вноските за осигуряване между работника и работодателя(пояснявам - досега те бяха за сметка на работодателя). Имаш ли представа от заплащането в тукашните клонове на банки, консултантски агенции и др. (аз имам непосредствени представи за тях, затова визирам тях)?Железен принцип е диференциацията на персонала между чужденци и българи, като чужденците получават заплатите си в размери равни на съответните за длъжността в компанията както в Европа, а българите - в пъти по-малки възнаграждения спрямо същата длъжност в европейски клон-за да са съобразени с тукашния стандарт. Между другото, фактът на подцененост на труда в Третия свят не се отрича практически от никой икономически анализ. Той беше и една от дълбоките причини за азиатската криза, която засегна експортно ориентираните висококонкурентни икономики. 2/За данъчната политика ДДС е проблем на вносителите или на производителите, работещи за вътрешния пазар.Инвестициите, за които става дума са експортно ориентирани. Що се отнася до преките данъци, там са предвидени няколко съществени облекчения, но това явно не е достатъчно, защото постояно се правят изявления, че данъците са високи(между другото, за местните лица и такива облекчения няма). 3/За стандартизацията и условията на труд Забелязвам, че "Шел" констатира именно липса на контрол. Освен това, мога например да ти кажа, че не се минава проверка от инспекцията по труда, която да не отбележи драстични нарушения в нароилите се напоследък притежавани от гърци шивашки предприятия, работещи "на ишлеме".Случаите изобилстват с ненормиран работен ден и работна седмица, отсъствие на осигуровки, нарушения на хигиенните норми и пр. 4/За екологията "Натискането", доколкото си спомням, се изразяваше в простото отбелязване, че това е необходим стандарт при желание за напредък в евроинтеграцията.Отделен въпрос е, че безоловният бензин не се съотнася към екологията на производството, а към екологията на консумацията. 5/За корупцията и администрацията Изискването идва от ЕС с оглед особеното положение на България - кандидат за започване на процедура по интеграция. Хубавото в тази насока е, че при поставянето на изискване за отказ на държавата от лицензионните режими ще "намажат" и местните предприемачи. Интересен, от друга страна е фактът, че приватизацията на БТК бе придружена с удължаване на монопола на компанията върху най-широк кръг услуги за период от пет години. Между другото, самият факт, че сме доста зле по показател "частни чуждестранни инвестиции", сам по себе си говори, че у нас тези условия не са благоприятни в достатъчна степен за да генерират такъв приток. Затова разглеждането на България не е разглеждане на класически пример.