Хубава статия... Но... а бе няма да съм аз, ако не отрека...
И така...много бих искал да получа отговор на това, което ще напиша от „нглии“. Заглавието на статията е „Да гониш дивото или да се радваш на питомното...“ Лично аз не обичам питомното... То ми лъха на робство, на прекършен дух... Аз съм Сиу, за бога, макар и луд. Мога да гледам с часове полетът на Орела и нито миг тъжния му поглед в клетката на зоопарка.
„ Искрено вярвам, че колкото повече логика вкарваме в процеса на взимане на решение, толкова по-труден и нещастен става живота ни, защото “в ума на начинаещия има много възможности, в ума на експерта – малко.” - хубаво написано, но изцяло погрешно от моя гледна точка. За какъв ,УМ“ ми пише авторът, та малките дечковци въобще не ползват „УМ“. Те са сърдечни същества, затова с еднакво удоволствие могат да галят до забрава едно коте и друг път да го смажат от болка! И чак след време УМ-а се намесва и ги прави: а) обичащи, б) изверги.
И те стават такива, не защото сами се променят, а защото ги променяме ние, като им вкарваме във възпитанието „бръмбари и дивотии...“ , сиреч УМ!? Защото това ни е проклятието от много отдавна - УМ-а.
Но и не бива да забравяме това, с което най-често свързваме Буда - истината е в центъра, а не в крайностите. Да възпитаваш децата... не е лесно - то е изпит за нас, възрастните. Чрез тяхното възпитание, ние се самооценяваме. Ако детето остане страхливо, питомно - със сигурност сме се провалили... Ако има дързост, ако търси свободата навсякъде - в небесата, при мравките, при ... бозона, ако искате... - може и да сте между 4 и 5... А ако върви в някаква посока, избрана от него и изведнъж кривне нанякъде - кандидатствате за шестица...
Та... г-н или г-жо, НГЛИИ, лично Вие какво мислите по този въпрос? Ама лично, без други мнения да ни пробутвате за Ваши, моля. Кое е по- добре - да сте питомен и да ползвате УМ-а или да сте див и да слушате сърцето си“
П.П. Ако Вие сте авторът на статията, аз се извинявам...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
|