И така... в обобщение... За мен истински приятел е нещо ...да, свято... а „Катърчо“ е просто един неоценен помощник, който все пак наистина, реално е помагал. Ето един пример, за да съм по-ясен. Шерпите! Леле, ама някой си бил изкачил Еверест! Какъв герой, каква смелост! А бе пич, я вземай тоягата и беж сам на Еверест! Не можеш,а? Що бре, нал' си герой?!
Да изкачиш Еверест не е шега, да, геройство е! Но не би ли било хубаво да се изписват не само имената на „покорителите“, а и на „безименните шерпи“ и това, че без тях изкачването би било немислимо“ Ама те накрая останали в базовия лагер, а само юнаците... там, правили нещо... Така е... ама защо тогава са търсили пусти шерпи... Мисля, че вече съм ясен...

Защо ли се напъвах да пиша толкоз, ли... защото се чувствам безпомощен, че сме оплетени в една паяжина, от която няма измъкване. Аз хич не съм „готин човек“ дори съм яко ЧСЗ и се заяждам с всички...но ми е пределно ясно, че сам не мога да разкъсам тази гадна, невидима паяжина. Мога да се измъкна, да...но не би ли било по-хубаво, преди да си тръгна, да се „навеселя“ с една компания от свободни хора, хора за които „катърчо“ и „орелчо“ са от един отбор, от един организъм с едно сърце... Равнопоставени...

И Силвъре, пиша за хората, човеците, моите писанки не са за животните! Да поясня - хората са едно общество, имат един калъп. Пуйките са друго общество, с техния си калъп. А орлите са пък трето общество с „орелов“ калъп... И ...така е наредил тоналът - обществото „Пуйка“ да е по ограничено от обществото„ Орел“. Макар и двете общества да са птици...

Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...