|
Приятелю Ангеелари, имам в пред вид тОчно питомното, а не опитоменото. А най-ме плаши думата „контрол“ . И в по-малка степен и думата „отговорност“. А ти взе, че ги „набута“ в едно изречение... Е, вече съм бая уплашен... и започва леко да ми се изяснява, защо сме такива...
А ... „ Достъпността на някой конкретен човек е, уникален дар...“ - това не мога да го разбера. Не мога да го почувствам ясно... Би ли го разяснил, за да мога да отговоря точно, а не да интерпретирам...
Ама какво авторско право... Начетеният човек днес събира информация отвсякъде, чете, гледа, наблюдава, слуша... И тука не разбирам, за да е по-убедителен, дава разни цитати, за да е по-ясен?! Може би иска да изтъкне, че паметта му е добра или че, виж ти, АвТоритет го е изрекъл, ей!!! За бога, ти имаш собствено мнение, вярно, базирано на опит и търсене знание от други, близки до твоята нагласа източници... но по- дяволите, толкова ли ти е беден речника, че трябва да взимаш изречения назаем?!!!!!!! Мамка му!
За филмчето... моя дядо, овчар, се е „срещал“ със самодиви. Слагам кавичките, защото не е имал директна среща с тях, защото го е хванало шубето, но те, самодивите, цяла нощ са играли хора между колибата, дето са били тримата овчари и кошарите. На зазоряване са изчезнали отведнъж, но...и т. н. ... А змейовете...те са били реални и... въобще не са били „интерпретации“ на природните сили...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
|
Re: Защо сме такива...? [re: angeelari-201828]
