|
И ха... Ето това ми харесва! Браво Л.Л.! Отлична логика! Ама я да видим наистина дали е така. Аз, който твърдя че ...“ Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...“, [red]не съм кръщавал никого с името „Орел“. Аз, който имам поне бегла представа от тези горди и свободни същества, никога не бих дал прозвището „Орел“ на един такъв суетен „водач“ (да не забравяме, че аз доста време бях с тази група и доста ясно виждах „водаческите“ му качества)...
Драга Л.Л., аз не наричам Орела самозабравил се суетник, а жените дават това прозвище на човек, който трябва цял живот да благодари на родителите си за външната си хубост, щото това, което сам е постигнал, май е само суета - поне това видях, докато бяхме заедно в тази група...
А ето тука ме застреля - „Добре, ама приятелството и подкрепата са свързани с опитомяване, с обвързване. “ Драга, който ти е казал това, жестоко те е излъгал! А ако си стигнала сама до това съждение, моля те, час по-скоро се откажи от него... Всеки, всеки може да ти бъде приятел и в същото време, приятелство най-трудно се постига. А за да го разрушиш, трябва съвсем малко - опит да го опитомиш. Затова можеш да попиташ всяка жена - щом мъж се опита да опитоми една жена за приятел - я на то'а са му издрали очите...
Л.Л., когато отидеш сред дивата пустош, поне така е при мен... започваш да чуваш шепота, езика на ... истинското, чистото, първородника... Той, този шепот, ме успокоява, чувствам се като в майчина прегръдка, чувам нейната песен. Той или тя, тази пустош, ми е приятел. Уважавам ли е, тя ми отвръща със същото, направя ли опит да я опитомя... ами опитай, от опит ще научиш какво следва да опитомиш приятеля си... Няма по-ясен, чист, верен приятел от дивото и по- тъмен, нечестен и подъл приятел от обкръжението около теб в „цивилизацията. Да, вярно е, че сред хората се чувстваш по- защитен, но дали наистина е така? Хм...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...Редактирано от lakotavakan на 22.11.16 15:23.
|
Re: Защо сме такива...? [re: L.L.]
