|
А бе прочетох ти отговора и се зачудих, а после се и шашнах. За каква справедливост пишеш, че съм искал? И аз като тебе ... четох ... четох си няколко пъти писанката и така и не намерих, къде съм писал, че съм искал справедливост? Само питам, защо сме такива?
И права... ама къде пък съм искал права... уф...
Аз знам защо съм тук. Но дебело подчертавам, че това си е мое и само мое виждане! На мен ми е „дадена“ една празна торба съзнание и задачата ми е да я напълня. Независимо с какво - лошо, добро, фантазии, научни доказателства, секс, дебелащина, тъпотия... а бе с каквото искаш... И накрая ще я „изпазарувам“ в Акашите или там, където и е мястото.
Затова и никой до сега не е успял да отговори на въпроса защо живеем. Защото търсим не там, където трябва. Така правим и с всичко...
Но ... Холи, какъв урок те гони тебе? Аз отдавна съм поставил под въпрос дали трябва да мисля над...каквото и да е, дори и над някакъв урок. Ще бъда откровен с теб - срещна ли препятствие, аз поставям дадено решение на сърцето си! И в зависимост от усещането, дали ме кефи или не, аз постъпвам така или иначе. Понякога не усещам нищо... в началото мислех, че нещо не е наред, но после открих, че сърцето ми чака още нещо, което все още не се е случило. После... „нещата се случват...“ и сърцето ми дава точния отговор. Досега не съм бил подведен...
Аз до силата не съм стигнал още... Но съм се запънал с втория враг - яснотата. Някога си мислех, че страхът, първия враг е най-силния, но съм се лъгал. Да се измъкнеш от яснотата е много трудно, за да продължиш напред. Страхът те плаши да продължиш, но в същото време те и стимулира, а яснотата... да, точно така, тя е тресавище...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
|
Re: Защо сме такива...? [re: holy]
