Сигурен съм, че и ти можеш да ми пращаш цитати.. убеден съм.. за нещата, за които не съм сигурен, предпочитам да цитирам. Като поработя по някоя тема няколко години стигам до определено мнение. Тогава то трудно може да ми бъде отнето. Защото знам откъде съм минал и как съм стигнал до него.. и мога да се аргументирам при нужда. Това пък води до там да ме смятат за тесногръд, фанатичен, с фиксирани представи и какви ли не още интерпретации на тема от страна на разни мои познати, че и занимаващи се с моя случай х.

Цитатът беше смислен. Дори не е изваден от контекста, в смисъл, че дадох всичко.. а не само един абзац. Мнението е на Херинг, а той се позовава на Ханеман.

Не мога да знам какво те вълнува в момента, не съм ясновидец, пускам постинг, който касае нещо, за което сме говорили преди седмица-две. Ми в крайна сметка прегледай писаното досега, да не съм си го изсмукал от пръстите това.

Темата, по-точно под-темата (тъй като с другото е очевидно, че приключихме) беше за това, на патогенезата на лекарствата ли трябва да се обръща внимание повече или на резултатите от клиничната им употреба. Моето мнение, без да съм чел нещо, разсъждавайки логически, беше, че ако нямаш ориентирите от доказването на лекарството не можеш да прециниш областите на клинична употреба. Намирам това за ясно и лесно съждение. Сега Херинг го затвърди..

Макар че постинга ми не е тук за да се покажа непременно прав или да споря. След като не ти помагам, очевидно, ми довиждане. Аз си намерих занимание за след работа: ходя карам колело по крайбрежната ивица. Кеф! Така поне си туширам тревожността по сумрак..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите