"... В каква степен ще бъде записано лекарството в дадена рубрика зависи от доказването и от клиничната практика.. ако при доказването даден симптом се е появил при повече изпитатели и често е помагал при съответните случаи за излекуване на нещо си.. тогава в Реп той е записан в по-висока степен.."

Чета те и си мисля, че може би не е много правилно, дето в реперториумите и ММ се разчита основно на изпитванията. Клиничната практика е къде-къде по-добър вариант и ще ти кажа защо мисля така. За острите случаи не е от много голямо значение, обаче ако си хроничен вариант на някакво лекарство, много трудо ще ти го открият с реперторизация. Не че и двата варианта на описание не говорят за един и същи проблем, но когато има някаква компенсация, някакъв опит сам да се справиш със ситуацията (като си налагаш волево да се приспособиш) нещата много се размиват и трудно се "разчита" картината. А това при хората е неизбежно.
Даже може и да не съзнаваш, че компенсираш.

Тая мисъл ми дойде и от въпроса ти защо разните хомеопати те виждат по различен начин...