Когато един човек ти каже, че е Розенкройцер, ти не би трябвало да му повярваш, защото Розенкройцерите се крият, че са Розенкройцери. Да, ама човек или е Розенкройцер, или не е. Следователно ако ти каже, че е, би излязло, че не е; следователно ще решиш, че не е Розенкройцер. Да, ама ако е хитър Розенкройцер, той ще ти каже, че е Розенкройцер именно защото така ще си помислиш, че не е Розенкройцер. Да, ама ако е предпазлив Розенкройцер, ще си помисли, че може би ти ще се сетиш, че е Розенкройцер, който иска да те заблуди, че не е Розенкройцер, затова няма да ти каже, че е Розенкройцер. Да, ама ти ще решиш, че не ти казва, че е Розенкройцер, защото е Розенкройцер и се крие; следователно и предпазливият Розенкройцер ще стигне до заключението, че е по-добре да ти каже, че е Розенкройцер, за да се заблудиш... И т.н. мързи ме да търся "Махалото на Фуко", за да цитирам точно как го беше писал Еко.

Ако двама души решат, че няма да ти кажат какво знаят, ти как можеш да знаеш дали те изобщо знаят нещо???

Освен това в случая с богомилите, тайната книга все пак не се е оказала толкова тайна.

От съвременна гледна точка "езотериката" има смисъл именно защото хората на нашето време са свикнали да гледат на средновековните си събратя като на малоумници, откъдето следва, че трябва да има и "тайна" наука, иначе ще се окаже, че човечеството е затъпяло тотално. Но достатъчно е просто да възприемем средновековната култура telle quelle и проблемът с езотериката отпада. "Езотериците" просто не са разполагали с коренно различна методология, за да знаят нещо ЗНАЧИТЕЛНО повече.