Interesno е,4е ние даваме книжнината на другите славянски народи,като те си zапаzват об6то вzето структурата и падежите от старобългарския,а при българите падежните форми по4ти отпадат с времето.Друго интересно zа отбеляzване е,4е от вси4ки славянски еzици единствено в българския съ6тествува пълен 4лен(доколкото zнам).
Много преди Киприян да отпътува zа Русия,руснаците при Светослав,отмъкнали доста старобългарски книги и литература от Преслав.
А ето и един от първите,писмени паметници на български,откъдето раzбираме,4е българския о6те тогава е имал две форми _ официална и народна_,след което тоzи текст е буквално преписан от руснаците,както и друга старобългарска литература.
Великият между [царете цар Симеон] [1],
възжаждал със желание пресилно —
той, мощният владетел, — да открие
познанията, скрити в дълбината
на тез труднодостъпни книги
и в мислите на многомъдрия Василий [2],
заповяда на мене, немъдрия по знание,
да променя речта във друга форма,
но да запазя смисъла на мислите му.
Тях, сякаш и пчела трудолюбива
от всеки цвят отделен на Писанието,
събрал ги като във едничка пита,
излива ги, подобно на мед сладък
от своите уста пред първенците,
за да настави умовете техни.
Нов Птолемей [3] като им се представи,
но не по вяра — по желание най-вече,
и поради сбирката от всички
божествени и многоценни книги,
с които, своите палати преизпълнил,
той си създаде вечна памет.
Отплатата на паметта за да получи,
то нека и душата му христолюбива
да има за възмездие венците
на мъжете святи и блажени
в непреходния век на вековете.
|