Не zнам българите дали са си сменяли иzоб6то реzбата,но някои други са я иzобретили преди тях
Тивански Свещен Отряд
Свещеният отряд на Тива (на старогръцки: Ιερός Λόχος τών Θηβών) е войсково подразделение от подбрани войници, наброяващ 150 хомосексуални двойки, които формират елитната сила на тиванската армия през 4 век пр.н.е..[1] Пример за обикновена практика в античния свят, той е организиран от пълководеца Горгид през 378 пр.н.е. и играе решителна роля в битката при Левктра, но е напълно унищожен в битката при Херонея през 338 пр.н.е.. Причините за създаването на Свещения отряд са , че приятелите се сражават по-яростно и по-сплотено, всеки на своята страна, пазейки гърба на другаря си за разлика от противника. Свещеният отряд бил на държавна издръжка. В него участвали и Пелопид и Епаминонд. Като част от този отряд, военното си обучение получил Филип II Македонски. В отряда влизали само избрани граждани от градското опълчение и по-заможните слоеве от населението.
Въоражени били със специфични шлемове, с дълаг гребен, подобен на малко бастунче, прикрепено към горната част на шлема, щитвое, на които бил нарисуван бойният дървен боздуган на Херакъл, копие, меч и броня. Сражавали се във фаланга с асиметричен строй. Служели като клин за разбиване на противниковия боен ред. Епаминонд ги поставян на своя ляв фланг, противно на тогавашната практика, най-силните отряди да на на десния фланг на сражението една срещу друга.
Според Плутарх (в животописа на Пелопид)[2]), вдъхновението за формирането на отряда идва от Платоновия “Пир”, където персонажът Федър отбелязва:
“Така че, ако би имало някакво средство да се създаде град или войска от влюбени и любимите им, те биха ги управлявали отлично, избягвайки всичко грозно и съревновавайки се в това помежду си. И ако биха воювали с други, такива хора, макар и малко на брой, биха излезли победители, така да се каже над всички. Един влюбен мъж би приел далеч по-малко да бъде видян от любимото си момче, било че напуща бойния ред, било че захвърля оръжието, отколкото от всеки друг, и би педпочел пред това стократна смърт. А пък да изостави любимеца си или да не му помогне, когато се намира в опасност?”
|