Естествено, че всичко, което казвам е много спорно. Всъщност искам да започна по-сериозна дискусия относно езика.

Моето мнение е, че българите по начало са славоезични. Картината малко се изменя на два етапа:

Първи етап - завладяването на славоезичните скити от ирано-кавказво-езичните сармати (и по-точно тяхната аристокрация). Втори етап - малка част от българите на север от Дунав се смесва с аварите (6-7 век), включително и на ниво аристокрация. Така тази омешана част от българите, наричани с тъпото име Аспарухови, приема някои неславянски военни термини, а вероятно и т.нар. прабългарски календар. Но като цяло си остава славоезична група, която идва (или по-скоро се завръща) при българите на юг от Дунав.

Аргументи:

- Българският етноним, както доказваше Тортурач, може да е възникнал само в славоезична среда заради т.нар. сричкотворно "л".

- Българите от ден първи на своята запазена и известна книжнина се самоопределят като словени, а "словени" и "българи" са взаимозаменяеми термини. Това само по себе си убива всякакви напъни на прабългаристите на руска надница да изкарват българите нещо различно от словени.

- Тази част от българите, определяни като Аспарухови, прото, пра и не знам си още какви, сиреч аваро-българската аристокрация, е оставила надписи на гръчки, където някои разчитания са спорни. За мен КАНАСУБИГИ е "княз от Бога" или "Къназъ Убiгiй", за други може да хан, кан или дори шар?!

Така или иначе, титлите и календарните термини не могат да служат за установяване на езикова принадлежност. Достатъчно е да погледнем днешните такива: президенти, депутати, генерали, майори, капитани, фелдфебели и тук-там някоя старшина за "славянски" колорит. Календарът ни е с латински имена за месеците. По логиката на прабългаристите-шльоцерианци излиза, че днешните българи трябва да са латиноезични (романизирани).

По имената също не може да се съди категорично, защото би излязло, че огромна част от българите е елинизирана или поюдейчена. Разбира се, тук говорим за повърхностна елинизация - същата каквато е била и при древните българи: т.нар. траки. Поюдейчването е по религиозни причини.

- От горното произлиза и третият аргумент, че в днешния български няма никакви тюркски, ирански или угро-фински влияния. Турцизмите са категорично от османците. Пак от тях са и иранизмите - за съжаление на ирано-арийските активисти, дето се имат за големи памиролози и си дирят ума по северен Афганистан и Пакистан. Фините не заслужават коментар към днешна дата.

- Спорно е дали изобщо термините от древния календар са тюркски.

- Не по-малко спорно е дали изобщо календарът е български (колкото и да е патриотично да е такъв).

- Разбира се, имаме достатъчно исторически сведения, които директно казват, че българите винаги са били словени по произход, като даже в библейските генеалогии се извежда произход с други славоезични народи и племена. За ужас на Трънчо, с българите, сърбите, хърватите, илирийците и траките, като славоезични се поставят и готите.

Факта, че две основни български групи се бият показва, че тогава народностният им корен е разклатен.

Това е несериозен аргумент.
Историята показва, че най-често всъщност се трепят близкородствени племена: готи с гепиди, южни траки със северни траки, траки с македонци, едно "древногръцко" племе с друго, българи със сърби, сърби с хървати и т.н., и т.н.

За съжаление, ако беше вярно утопичното схващане, че българин не би посегнал на друг българин, нямаше да имаме толкова истории за предателства и най-малкото българските затвори нямаше да са пълни с... българи.

Така краткосъществувалата Стара Велика България е тюркоезична със сигурност?

Тази държава не е краткосъществувала, а е наричана с други имена при по-старите автори. А по времето, когато е наречена България, е обхващала и Балканите до Анастасиевата стена, почти до Цариград. Дунавска България е прекият й наследник - хазарите отнемат само част от земите на север от Черно море.

И няма никакви исторически данни да е била тюркоезична страна.

Редактирано от Rex Mysorvm на 30.03.09 15:40.