Или ако не си заклет пияч.
Ено време, когато уважавах хубавото уиски до степен, ако метаболизмът ми позволява, да изпия цяла бъчва заради вкуса и аромата - ама метаболизмът не позволява, си го поливах върху кубчета лед. Така първите глътки са просто поохладени, а всяка следваща - все по-разредена с ледена вода. Разреждането на спиртен дестилат с лед не е като разреждането с чешмяна вода, ледът някак "трасформира" водата при топене. Вкусът на ледената вода е друг. Така, хем не се лишавам от вкуса, аромата и първа-втора глътка с висок алкохолен градус на дестилирана напитка, хем се предпазвам от скоропостижно нальоскване.
Пробвала съм го този номер и с нашенските плодови ракии, не знам защо, не е същото - сигурно заради състава и технологията на алкохолния дестилат.

Плодовият дестилат в никакъв случай не бива да се разрежда с вода или лед, но зърненият нищо не губи от разреждане - деазнам защо.
Мнение на бивш пияч, който няма за цел да се натаралянка, а само да се наслади умерено на вкусовите качества и приятното алкохолно опиянение. Натаралянкването, особено, бързото натаралянкване, винаги ми е било най-големият враг в тоз жУвот. След десетилетия всевъзможни експерименти хем да си пия, хем да не ме хваща гаднярски, поне от 10-13 години вече съм в режим - нищо по-силно алкохолно от бира. Липсват ми вкусът и ароматите на концентратите и вината, но физиологията вече ме предаде и няма връщане назад. Явно, от недоскопосано пиене, човек като си изпие отредените му от природата алкохолни градуси, организмът му сам започва да им реагира като на вредна отрова.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите