1985/сега видях в уикито/ ще да е било, кога умря Черненко, и затвориха заведенията. В колко не помня, но раншко ще да е било. Изгониха ни и толкоз - заповед за траур.
И къде къде, у нас, че най наръчно. Аз, с едно тогавашно "ремарке", "Лебеда" с "Леля" си/гаджето му, че беше по голяма от него, та затуй "Лелята"/, Вальо Пирата с булката си Буба и Савата Чуковски, барабаниста на ловешката рок група с една "клюса с голям нос", от Троян. Те, истинските троянчанки по туй се познават, че са с големи носове и са много страстни.
Бащината ми къща е до киното на центъра, на пешеходната зона. И в дъното на двора, в пристройката ми беше "Лабораторията". Там живеех, настрани от наще и извършвах там разни " специални лабораторни упражнения". А над вратата бях закачил за авторитет отнейде капалдисана тебела "проектанти и програмисти". Намотахме се ние вътре с няколко шишета джин и една трилитрова пластмасова туба за мадамите със смесен джин и рикадона в пропрция 3-1. И Пърпъл на ролковия до дупка. Да, ама киното дълго и между него, къщата, двора и пристройката се образуваше нещо като тунел и се получаваше някакво акустично ехо.
И баш па бай Наско "Поялника", дето носът му гърбав като на поялник човката, най отровното заптие по онез години, да мине точно тогава на обход. И като чули джангъра, направо нахълтаха с още един милиционер в "Лабораторията".
На останалите ни се дръпна плюнката от отровния му поглед, /викаха му също и "Отровника"/ но Савата стана, отвори им вратата и ги изгони.
Де да съм знаел аз, на тази си тогавашна възраст, че след 22ч. само с прокурорска заповед, или нещо подобно, може да нахълтва милиция по къщята на народонаселението.
Е, продължихме си до нощите, но маааалко понамалихме силата на музиките.
Е, случвало се е и още няколко пъти да ме посещават там милиционери, ама без кой знае какви последствия. Е, и един шамар веднъж отнесох, ама той беше по скоро с възпитателна цел.
|