Тъпа концертна версия на "Спийд Кинг", между другото, в това видео.
(Първото парче)
Оригиналът е по-концентриран, по съсредоточен, има по-голям punch.
И в тази версия дават само един куплет на Good Golly, said little Miss Molly,
докато в оригинала има два.
(Умствено ограничен текст, ако трябва да си кажем истината, но аз мразя текстове
по начало)
Отгоре на всичко, липсва и интрото на Джон Лорд с цитата от "Фюр Елиз"
на Бетховен на органа.
(Не че е нещо особено, но това прави впечатление, когато си тийн.)
Песента, както е записана, започва някъде в края на класическия дуел
между китарата и органа, Дийп Пърпъл имат много такива, но вместо леко
бароковите фрази на Джон Лорд и блузовата каденца на Блакмор от оригинала...
през първите 20 секунди, ако се заслушаш внимателно, чуваме всъщност един
странен кавър на Сантана.
Китарата звучи някак доста рудиментарно за Блакмор - и повече като "Гибсън",
отколкото "Стратокастър" - все едно слушаме Карлос Сантана, а на органа
сякаш свири Грег Роли, а не Джон Лорд.
(Говоря за онзи 20 секунден откъс в началото)
Пърпъл за записали доста кавъри по онова време, както е известно.
За мене стават истински бенд с Machine Head и BURN.
Гледам, че ти си служил в секретно поделение, а повечето от другите клубари
са били граничари, ченгета и офицери. Сега само Дарки остава да ме изненада.
Нищо чудно, че сте такива големи рашафили.
|