|
хубаво, кат ще е носталгия, носталгия да е - октомври 84-та, аз остриган пресен новобранец, с още десетина като мене метем безкрайния плац с едни огромни метли, плацът засипан от жълти листа, есенна жега, ние със зимните униформи, все още нови, все още неудобни, все още напълно шашнати от тоталната смяна на парадигмата да те направят от горд гъзареещ по Витошка с новите си дънки тийнейджър, на остриган роб на разни полуграмотни старшини и стари кучета, които в цивила изобщо не би и погледнал, обаче на които си съвсем буквално роб, и трябва денонощно да им прислужваш, докато те с огромен кеф се гаврят и издевателстват над тебе
та мета си аз плаца и съм стигнал до огромната желязна порта на входа, от будката на КПП-то излиза един младши сержант, от суперстарите, дето си чакаха уволнението, младшият изглеждаше в новобранските ми очи на полубог - дрехите му точно по мярка, коланът му виси почти до коленете, голям перчем стърчи изпод кепето, което се крепи на темето му в нарушение на закона за гравитацията - но най-важното, в ръката на младши сержанта има миниатюрно радио (които бяха строго забранени в казармата и биваха моментално конфискувани) и от радиото се носи музика, която хем ми е ужасно позната, щото фендера на Ричи го познавам и насън, хем обаче не съм я чувал досега, което е странно, щото общо взето съм чувал всичко, което е можело да се чуе по онова време в татковината, без татко тираджия и достъп до западащия запад - суперстарият младши ме поглежда (суперстарите бяха толкова стари и препатили, че вече дори не чанчеха новобранците, както го правеха обикновените стари, които имаха още цяла година да служат) и явно открива разпознаване в изражението ми, щото идва до мене и ми доближава радиото до ухото и казва, новобранец, Пърпъл са се събрали наново и са издали албум - слушай новобранец какво става тука - целувката на циганката - и тогава за пръв път чух феноменалното соло на Ричи, което за моите уши, които цял месец не бяха чули нито нота, беше като мед за изтормозената ми новобранска душа ...
... имах няколко такива мига по време на службата, баш когато се чувствах най-зле и бях сигурен, че няма да мога да издържа, ставаше някаква такава дребна случка, която ми даваше сила да стисна зъби и да продължа ...
|
Re: Носталгия [re: Koftia]
