3 гугъл информации на тема бизнес администрация
(съмнявам се това да се "бори" с инфлационни ала-бала)
Но преди тях - коментар от позната: "За да влезеш в Метро, плащаш 3000 лв еднократна такса за 1 бр артикул, демек плащаш си 3 бона правото да продаваш там. Ако имаш 5 артикула или разфасовки, плащаш 15 000. И тази такса е за магазин. Ако си в 10 магазина, във всеки плащаш отделна такса".
- февруари 2014 г.:
22 вида такси за доставчиците на търговски вериги.
Търговските вериги продължават неравнопоставеното третиране на българските търговци и налагат твърде много такси, въпреки поетия ангажимент през 2012 г. В общите им условия има до 22 вида такси в различните договори – рекламни, административни, за рождени дни и други, които призводителите са длъжни да плащат.
Продаваш олио на търговска верига за 3 лв., тя не ти плаща 3 лв., а ти начислява такси за 2 лв. и ти плаща 1 лв., което е под себестойността на продукта. Ако си смени фирмата адресната регистрация, плаща 250 лева към търговската верига, за да се отрази промяната. Има такса за встъпване в магазина. После за всеки артикул се плаща нова такса. Българските производители са закрепостени. Друго фрапантно нещо – предлагат протокол за прихващане и българският производител е длъжен да го подпише, ако не го направи, се смята за подписан и че производителят е съгласен. Един производител е длъжен да предлага на веригата всичко, което произвежда. Длъжен е също да продава продукцията си на цена, не по-ниска от тази, договорена с веригата. Има и неустойка, ако даден артикул се спре в дадена верига, но се продава на други места. При неспазване на клаузите или закъснение на дадена доставка (дори с един час) се плащат неустойки от порядъка на няколко хиляди лева.
Според доставчик, видовете отстъпки включват: основен рабат, аукционен рабат, допълнителните отстъпки – управление на асортимент, същевременно са добавени – такси за пърмоначална регистрация и такса за регистрация на продукт, за реклама се изплащат премии – премия за пряка и премия за непряка реклама (срещу което не се предоставя услуга, твърди той), изчислени в проценти от оборота, за маркетингова подкрепа – се доплаща мърчандайз обслужване, включване в брошура, предпразнични акции, пласиране на каса, пласиране на дисплей, аукционно пласирне, и някакви допълнителни бонуси – таргет бонус, фиксиран бонус, премия рождени дни и специални промоции – за други събития. Той твърди, че има натиск за удължаване на срока за плащане до 50-60 дни. Друг проблем са малките магазини от съответните вериги, където таксите за включване, взети заедно, може да не се избият от оборота, но нямаш право на избор.
На 19 юли 2012 г. шест търговски вериги поеха ангажимент да направят промени в договорите съгласно чл. 75 от Закона за защита на конкуренцията. Това стана ясно от решение на КЗК, взето във връзка с преписка за неравноправни клаузи, започнала през 2009 г. Шестте вериги са „Метро Кеш енд Кери България” ЕООД, „Билла България ЕООД, „Кауфланд България ЕООД инд Ко”, „Пикадили” АД, „Максима България” ЕООД (Т Маркет), „Хит хипермаркет” ЕООД. Не са включени „Карфур” и „Лидл”, които влязаха по-късно на пазара. Трябваше да отпаднат клаузите “най-облагодетелстван клиент”, задължението за най-ниски цени, както и забраната за участие в промоции в други търговски вериги. Премахват се и високите неустойки за доставчиците, съобщиха тогава от комисията. Компромисното решение не засяга всички проблеми, поставени от доставчиците, например т. нар. входна такса (такса за откриване на обект, за нов артикул и пр.).
- декември 2016 г.:
Пет вериги - Билла, Лидъл, Карфур, Метро и Кауфланд - всеки месец изнасят от България 800 милиона евро. Служителите взимат мижави пари и текучеството е голямо. У нас се внасят най-нискокачествените и евтини стоки, често с изтичащ срок на годност. Чрез преопаковане им слагат по-дълъг срок на годност от реалния, според КЗК и според бивши мениджъри. Хипермаркетите потискат по всякакъв начин родните производители, които - за да попаднат на щандовете им - плащат десетки различни такси. Дори в разгара на лятото там не могат да се намерят български домати и чушки, а се внасят от Перу, Испания, Гърция. А на фона на големия оборот се отчитат загуби
- декември 2017 г.:
Как се продава в търговските вериги?
По каналния ред - трудно. Лесният начин е: препоръчват те на някой мениджър, отиваш с пликче почерпка и стискате ръце.
Ако си дребен производител, по-добре не се и пробвайте. Една спукана гума на буса може да ти затвори бизнеса. Ще те издоят с цена, ще работиш почти без печалба и за едно закъснение или неточност в стоката ще те ошушкат стабилно.
"В големите вериги се продава за ”престиж” или за спорта, за печалба не може и дума да става, големи мошеници са. Взимат ти такса рафт, процент от печалбата на тримесечие, процент от печалбата ти на годишна база, какви ли не глупости, всичко да те смаже. Трябва да си много голям и да играеш с шефовете им там управители, стоковеди и т.н., за да печелиш и ти."
* Ще ти искат "входяща такса", тя е официална и е извън подкупите
* Стоката с изтекъл срок е за твоя сметка
* Плащат веднъж на 3-4 месеца, а ти фактурираш и доставяш без прекъсване. Необходим ти е много сериозен ресурс - финансов, производствен, логистичен, транспортен
* Ще те натискат за промоции
* Ако искаш да присъстваш в седмичната брошура, трябва да си платиш сериозно
* Договорът е с много сериозни клаузи и неустойки
* Стоки с температурен режим /месо, кисело и прясно мляко, сирене, колбаси и т.н./ са с предимство за разтоварване. Тоест седиш и чакаш на рампата, докато всички подобни продукти не ги приемат. Понякога отнема часове.
Но истината е че веригите продават, особено големите. Просто хората са глупави и лесно се лъжат.
|