Ако левът плавно се обезценява, цените на вносните стоки ще се покачват пропорционално на курса на лева към чуждите валути, докато цените на стоките произведени в България, ще се се покачват по-бавно и с по-малко. Така вносните ще са винаги по-скъпи от българските при равни други условия - качество, място на продажбата... защото вносителят, ще ги купува с постоянно покачваща се валута. Докато бъргарският производител, купува суровините си от България в левове, ако не, ще започне да търси бъргарски, защото по горната логика те ще са по-евтини и така цялата му себестойност ще е по-ниска. Още повече, че ще е купувал суровините преди време, когато цените са били по-ниски, от момента на продажбата, заради инфлацията.
С ниска себестойност българските стоки лесно ще се продават в чужбина, защото търговецът ще реализира допълнителна печалба от покачването на валутния курс - ще получава скъпи евра и като ги прададе, ще изкара още печалба.
Така българските производители, ще реализират по-високи печалби, ще разширяват производството си и ще стават все по-конкурентоспособни и все по-силни.
Това е пътят, а не до всеки магазинер - милиционер!
Ама от пожарникар, какво да чакаш?
|