... покрай Втаса намерих едно писание негово, озаглавил го Кръв
... ето го :
и установих, че има неща, за които само аз и той можем да се разберем... поне за мен е така - има неща - фундаментални за мен например, които нито жената, нито дъщерите, нито синът ми, нито приятели/ки, нито колеги могат да ме разберат... само той е наясно... а па и той пита за негови такива неща... брат брата не храни, ала блазе му който го има...
кръв,
обща кръв,
кръвно сме свързани,
заедно сме израсли - знаем се и отвътре...
гледам внука си - нахранен, изакан, облечен, обгрижен отвсякъде - почти тримесечен - гледа с доволна физиономия и върти любопитни очи към света наоколо - и чувам как също бил като баща си, ама отвреме на време чувам - как много приличал и на мен, дядото...
ами да!
обща кръв...
та така го е измисли оня отгоре - телата са тленни, обаче кръвта остава, преминава от тяло в тяло, смесва се с друга - животът продължава, животът не спира, идвам отдалече и продължавам надалече...
разпиляваме се тия глобализирани години по земятя - като зрънца жито разхвърляни, обаче остават едни тъъъънки червени нишки, които ни свързват...
Такава е на любовта мощта,
че възвишава низките неща.
|