видях, че мила-нула-шест вече ти е отговорила, така че няма какво съществено да добавя, освен че той далеч не е единственият критик на разпасаното католическо монашество. горе долу по това време ги има доста. изкушавам се да спомена tommaso guardati, известен повече като masuccio salernitano (или само мазучо), писал малко след ян хус.
ето разказът за мазучо и цитати от писанията му по думите на якоб буркхарт:

Заблуждаването и изсмукването на народните маси чрез фалшиви чудеса, свързани с порочния живот, докарват мислещия читател тук до истински отчаяние. за странстващите минорити* конвентуали се казва: "Те мамят, грабят и блудстват и като не знаят какво още да сторят, се преструват на светци и вършат чудеса, при които един показва одеждата на Сан Винченцо, друг - писанията на Сан Бернардино, трети - юздата на Капистрановото магаре..." Други си наемат съучастници, които, привидно слепи или смъртно болни, оздравяват изведнъж сред стълпения народ, като докосват края на расото или носените от тях реликви; тогава всички почват да крещят "misericordia", бият камбаните и пишат дълги, тържествени протоколи. Случва се понякога някой монах от амвона да бъде наречен дръзко лъжец от друг монах сред народа, но изведнъж последният бива обзет от бяс, след което проповедникът го извиква и изцелява. Всичко е чиста комедия. Съответният монах и неговият съучастник събрали толкова пари, че монахът можел да си купи от един кардинал епископство, където двамата живели охолно до края на живота си. Мазучо не прави разлика между францисканци и доминиканци, тъй като и едните, и другите били една стока: "А неразумната публика се оставя да бъде въвлечена в тяхната омраза и партийна раздвоеност и да спори върху това на обществени места и да се дели на франческини и доминикини".**

макар и малко по-късно, но в същия дух един друг критик на самозабравилото католичско братство, agnolo firenzuola, пише:

Тези добре охранени хора в своите широки раса не прекарват живота си да обикалят боси из страната и да проповядват, а обути в изящни кордуански пантофи, седят в хубавите си килии, облицовани в кипарисово дърво, със скръстени върху шкембето си ръце. И ако понякога се наложи да благоволят да се помръднат от мястото си, възсядат удобно мулета и тлъсти кончета и яздят наоколо като за отмора. Не преуморяват прекомерно духа си с изучаването на много книги, за да не би знанието да им вдъхне вместо монашеска простота луциферско високомерие.

-----
* минорити - францисканци, "малки братя на христа"
** "и едните, и другите са маскари" - познато, а :)

Редактирано от gelsomino на 23.03.14 17:40.