|
Е, хайде сега - мнго добре знам, че Германия като държава е връстник на третото българско царство.
Ако позволиш да резюмирам написаното от теб в кратце, би звучало долу-горе така:
Вечерна неделна сбирка на поповете от местностите около Витемберг. Хапнали, сръбнали и обсъждат църковните дела в региона.
- Пичове... ъъъ, искам да кажа братя. Нещата не вървят. Плебсът все по-малко дарения прави, все по-рядко идва на църква, а и нищо не разбират селяндурите му със селяндури - нали са неграмотни даже на немски(?) па кво остава за латински. Кво да правим а?
- Да бе, лоша работа.... а епископът си иска неговото, затънал е до ушите в разкош, че и развратник пръчът му с пръч, а на нас не ни се полага.
- Да ви кажа, мен най-ме дразнят тия продавачи на индулгенции. Вместо селяните да дават парите на нас - харчат ги по тия мошеници. Нещо трябва да се направи.
- Ей Лютер! Докторе - кажи ти бе, нали си учена глава, ква да я кършим?
- Ми..... що не пробвате да им пейте на немски а? И земете им кажете, че прошката ще я получат щото са се родили, а не щото са добри хора или платили индулгенция.
- Бреййй - вярно бе! Ученото си е учено! А със здраве!
Разотиват се.
На следващата седмица.
- Ей, страшна работа! Като им заглаголихме на немски и моментално се вдигна посещаемостта. Обаче сега па - нови оплаквания. Еднообразно им било, все едно и също, скучно им било.... И да ви кажа - малко ме притеснява тва с прошката по рождение. Мартин - някакви идеи?
- Абе ще пробвам да драсна два-три хорала по-свежи така. То вярно, че еднообразно пустото му исо - и на мен ми е дошло до гуша от него.
На следващата седмица.
- Ей ви на тука неколко песновки - малко народни песнички съм вкарал в тях, дано живне паството. Едната малко неприлична си пада - "Нощвите на жената на кръчмаря", ама с църковния текст - бива. Па и може да се пее на два гласа. Е, малко не се разбира текста тогава ама на кого му пука - те така или иначе не вдяват много-много.
След още една седмица.
- Бреййй - работи бе! Лютер - голяма си работа! Цялото паство си подсвирква "Жената на кръчмаря". Май по-често с оригиналния текст, ама важното е, че сега пълнят църквата! Ей, кръчмаря - едно от мен за Доктора!
- Стига ви толкова! И без това едва се държите на краката си!
- Абре, Мартин, я дай да ги понапишеме тия неща, па да земем да ги закачим на врата на църквата а? Хем ще издразним епископа - копелето му с копеле!
- Давайте! Голям майтап ще е! Пък после можем да идем да пофърляме камъни по прозорците на евреите а? Тъй де - нали сме си опростени по рождение!
Излизат.
С две думи... реформацията не я смятам за нещо особено преломно по отношение на цивилизацията. Виж ренесанса - друга работа. То затуй и повечето композитори, пишещи нормална, а не само църковна музика се появяват в края му. Или - от края му ако щеш.
Интересно - ренесансът тръгва от териториите на "закостенялото" католичество, а не от "прогресивното" протестанство.
Всъщност - протестанството е по-скоро назадничаво. По-назадничаво от католицизма имам предвид. Колкото до самия Мартин Лютер - до колкото си спомням е доста противоречива личност, особено с яростния си антисемитизъм, ама за това рядко се говори.
По отношение на музиката.... не съм много добре запознат каква е музиката в античността, или пък по други континенти, може пък пеенето на два гласа да е било некакъв върховен пробив по ония северни земи и за сефте в цял свят, но едва ли те да са първите, дето са запяли на два гласа.
Не виждам и кой знае какви особени промени в музикалната област, поне както го описваш. Запели на повече от един глас, пели на немски и - вкарали народни мотиви - нещо за което руските композитори в темата в съседство са "порицани".
За мен преломът в музиката идва в края на ренесанса. Когато тя - музиката - се откъсва от църквата. Църквата колкото и да се "реформира" си остава църква.
Изобще, честно казно - хоралите са ми отвратни за слушане (доколкото съм попадал на такива) почти колкото чалгата и джаза да речем.
Но - да кажем, че аз не разбирам, нямам слух и съм предразсъдъчно настроен спрямо всичко църковно.
|
Re: за реформацията [re: gelsomino]
