"Не може едновременно средата да не определя скоростта на светлината и да отговаря за преноса и , нали ако отговаря за преноса и , при положение че наблюдателят се движи относно тази среда , той ще регистрира различна скорост на светлината , а ти искаш да приложиш лоренцови трансформации към среда в която се разпространява светлина като вълни на тази среда , но нали казваш че средата е абсолютно неподвижна , тогава как се образуват вълни в нея ?"

Е, научи се да се аргументираш, това 'нали' плеснато в средата не е достатъчно.
Нали това ти разправям - ако средата която пренася светлината няма кинематични свойства, не би могла да пренася светлината няма смисъл съждението 'наблюдател се движи относно средата'да. Съответно той нищо няма да може да регистрира.също И от тук нататъкстигаме до заключението, че скоростта на светлината се определя от свойствата на пространство времето, е как може нещо абсолютно неподвижно да играе ролята на преносител на светлината , пък същевременно да не може да е в състояние да повлиае на тази скорост? независимо дали то е пълно със нещо по което плува светлината (ако чак толкова и трябва среда) или не е пълно с нещо, засягащо светлината изобщо. Затова и светлината не е вълни според съвременните разбирания, само вълни не могат да оправдаят поведението и при взаимодействие с материята. А какво е в същност , едновременно и плъх и лисица ли ?

" А какви например са те ?"

Може да спомага за гравитацията. Намекваш че етерът е причина за гравитацията ?


"Това убива всяка идея за светлина разпространяваща се в някаква преносна среда"

Не убива, само ограничава свойствата на такава потенциална среда. Среда, която да осигурява преместване на светлината, но да не влияе на скоростта и. Разбира се, това няма да бъде аналог на известните ни класически среди. Но тя и така има много особени свойства.Това е само хипотетично , необосновано от никакви познати механизми на взаимодействия в природата , а това не бива да бъде научен аргумент.


"Не , защото аберацията е високо горе извън входа на телескопа"

Виж сега, ще опитам да ти го обясня, дано се справиш по-добре от Петков.
Първо си представи една обща среда, която не се увлича, наблюдателят се движи в нея. Ако се движи по направление близко към светлината, имаме идея близка до движението в дъжд - колкото по-бързо се движим в дъжда (средата на който е въздухът, който не се увлича от нас), толкова по-наклонен за нас ще бъде дъждът (ще сключва по-малък ъгъл с хоризонта). Този ъгъл не се определя от нашето разстояние до някаква граница, колкото и дълга тръба да опънем по наклона на дъжда, капките влезли в нея ще се движат по оста и. Да но само ако оста на падане на капките съвпадат с оста на тръбата Аберацията е просто свойства на нашата отправна система, не се случва нито на върха на телескопа, нито в окуляра му. Забележи, тази картинка обяснява точно количествено величината на ъгъла на аберацията. да свойство е на отправната система , но в случая отправната система , телескоп - и СВ на земята, се отнася за една и съща отправна система , все едно към телескопа да вържем материална КС със свойства кинематически

Нека обаче към тази картинка добавим промяна. Първо, имай едно наум, всяка промяна ще трябва да доведе до промяна във формулата описваща аберацията, което ще я отдалечи от експерименталните данни. Сега, нека добавим своеобразен мехур от въздух, който ни обвива и увлича напълно дъжда влязъл в него. Какво ще се получи? Нашата скорост (на този мехур) ще се сумира като вектор с направлението на падащият дъжд, и в нашият случай тъй като се движим срещу него, скоростта на увлеченият дъжд трябва да намалее за нас, демек той да стане по-вертикален за нас. Демек ъгълът който ще сключва с хоризонта ще бъде в обратна посока на този, който показва експеримента и по-горният модел. Това че аберацията ставала високо горе не спасява идеята. То за това се изисква за аберация средата да е неувлекаема,Може и при увлекаема и точно това е проверил Ейри. Дали е напълно или частично увлекаема. Ми потвърждава Петковата хипотеза Ако беше частично увлекаема, това би дало с един експеримент информация за нашата скорост относно средата и въпроса със средата щеше да е решен. По прецизно казано, опитът на Ейри изключва наблюдение на средата чрез оптични явления,Съгласен зависещи количествено от първи порядък на скороста на движение относно нея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите