|
В отговор на:
Няма може да не е така, средата затова е среда, тя напълно увлича светлината по дефиниция, по природа така да се каже. Защото тя определя нейната скорост, която трябва да е С спрямо неподвижна среда. Класическата електродинамика го дава това условие за скоростта на светлината и средата трябва да го спазва.
Виж сега внимателно, какво се случва когато светлината преминава през граница на две взаимоподвижни СВ-та, да не го обяснявам по сто пъти.
Представи си за определеност следната ситуация. Реалният геометричен ъгъл към източника (който не можем да наблюдаваме), нека бъде 45 градуса. Значи източникът теоретически ще бъде на 45 градуса над хоризонта ни по посоката на движението на земята.
Какво се случва със светлината когато попада от нашето СВ. Тя ще попада в него под ъгъл 45 градуса (после ще ти кажа още нещо за тоя ъгъл, засега нека да е такъв за определеност). Тази част която попада във СВ започва да се увлича от него, на нея и се добавя векторно скоростта на земята в посоката в която земята се движи. При това положение ъгълът на светлината в СВ се изправя, става по-голям от 45 градуса (нарисувай си ги векторите). Това е ъгълът под който на земята ще се вижда източникът. Демек ако си представиш лъчът светлина като изпънат конец, краят който навлиза в СВ почва да се дърпа от него и конецът влизайки се огъва на границата, като вътре в СВ е под друг ъгъл. Важното в конкретният случай е, че този ъгъл е по-голям от 45 градуса.
Подобен ще е резултатът ако земята се движи в посока обратна на изтоочника, само че тогава наблюдаемият ъгъл е по-малък от 45 градуса. Общият резултат - наблюдаемият от земята ъгъл при движение по направление близко на източника ще е по-голям отколкото при движение в обратно напратление.
Сега отваряме дебелите книги, и четем че аберацията е точно с обратни свойства. Като се движим към някаква звезда, тя допълнително пада към хоризонта, като се отдалечаваме - се вдига над него. Точно обратното. Демек хипотезата за СВ е убита от експеримента.
Сега за ъгълът под който пада светлината на границата на самото СВ. Той също не е 45 градуса - истинското направление към звездата, а е точно ъгълът на истинската аберация, без СВ и щуротии - нали там светлината се движи само в една среда и имаме подвижен наблюдател в тази среда. Т.е. при движение към източника той ще е по-малък от истинският ъгъл към звездата, а в СВ ще се увеличава. При отдалечаване от източника ще е по-голям от истинският а в СВ ще намалява. И ако сметнеш с колко намалява или се увеличава, ще се получи че той точно компенсира промяната водеща до аберация. Демек на земята със собствено СВ не би трябвало да се наблюдава никаква промяна на ъгъла към звездата независимо от движението на земята спрямо звездата, демек не трябва да се наблюдава никаква аберация ако земята е в неподвижна среда - СВ.
Фактът че се наблюдава аберация отхвърля СВ.
Това от твоя пост което съм болднал е абсолютно вярно, цялото СВ се явява наблюдател и аберацията се случва на границата му, но защо са тези щуротии, че в СВ ъгълът ще се увеличава!!!
Не съм сигурен дали съм споменал за един пример с вълни във вода, който се върти в главата ми, е сега ще го кажа: голям съд с вода с гъвкави много еластични стени се движи във водна среда, нивото на водата вътре и отвън е еднакво, ако по пътя си съдът (той е като голяма полиетиленова торба) срещне вълна тя се разпространява и във водата вътре в него защото стените му са еластични. Как мислиш как ще се разпространяват вълните в съда с еластичните стени?!
Вълната идва насрещно под ъгъл 45 градуса (като в твоя пример), хайде да помислим как ще премине челната стена на съда (за по-просто ще приемем че е равна плоска), нека вълната да идва от ляво, достига левия край на стената и започва да се разпространява вътре, докато вълната достигне десния край на стената какъв път ще измине вътре левия край на вълната (вълната може да няма край, но ние разглеждаме една част от нея), изминатият път вътре ще е по-малък нали защото скоростта отвън е по-голяма поради насрещното движение на съда, значи фронтът на вълната ще стане по-насрещен, за наблюдател вътре ъгълът ще намалее, а няма да се увеличи както си мислеше ти.
Само че ъгълът под който вълната или лъчът преминават границата между две взаимоподижни среди има значение и при преминаване на сферична граница права вълна ще се извие, това означава, че челната граница на сферична СВ ще играе ролята на изпъкнала леща, а задната на вдлъбната леща, това означава че освен доплеровия ефект увеличаване на честотата на насрещните фотони, ще има и увеличаване на броят им попаднали в телескопа, а когато се отдалечаваме обратното намаляне на честотата и на броя на фотоните. На който не му харесва да говорим за светлината като за брой фотони, да го нарича интензитет на светлината.
Това мисля че лесно може да се провери, съгласен ли си?
А, сетих се още нещо, за наблюдатели намиращи се, единия в центъра на СВ и друг в периферията, картинката на звездното небе ще е различна, дори да са неподвижни един спрямо друг, което обаче е невъзможно, защото този в периферията ще се движи орбитално около този в центъра.
Редактирано от тapaтaнчo на 17.03.13 20:03.
|
Re: ДА ГО ВИДИМ КАК ЩЕ ЗАЩИТИ ХСВ !!! [re: Гepиcъм]
