1. Едно практическо разглеждане: някои културно-житейски и еволюционни съображения за (успешните) форми на съзнание.

Казвам, че съзнанието трябва да отсъзнае "себе си" и да съзнава отчетливо света.

Това значи наистина да бъдем при онзи котлон, а не да бъдем при себе си и дистанционно да управляваме рекацията си към него.

Само-съзнанието е една гърбица, която пречи. Философите говорят за нея, като остареят и престанат да имат потентност в света. Да престанем да се самозаблуждаваме. Кой философ е изказал искрено вътрешното движение на душата си, или пък кой голям творец, източника на изкуството си. Тяхната душа е по-плитка от душата на човека на улицата. Те работят с материала на света.

И това правят атлетите, които ходят на тренировки и после печелят златни медали. И това прави философът, докато обсъжда проблемите около себе си и оставя вечни трудове. И това прави пророкът, който "добре знае своите хора" и създава религии. О, не, никой не изхожда от някаква вътрешна величина, ами добре манипулира света около себе си. И това е толкова изкусно, че направи ли помръдване, много си мислят, че той има най-голямото само-съзнание от човечеството.

А той има съзнание, но не и само-съзнание, защото се е разтворил в света и сега го управлява. И така, би казал въпросният, носете товара си магарета (самосъзнанието), обаче аз се освободих от него и затова съм най-близо до света: до възхищението, до работата, до заплатата, до управлението, до подчинението, до принципността, до сервилността, до това, което изиска ситуацията. До цялото развитие и еволюция (адаптивност). О, великите герои са същите: просто те имат дългосрочен план, но забележете, че го правят заради света.

2. Една формулировка.

Обективният смисъл на света е еволюцията. Абстрактно - запазването на най-силната, доминираща инварианта (в пространство-времето).

3. Едно теоретично разглеждане: за това кое трябва да се първопостави при логиката.

че 'има' структура извън усета за структура не е просто недоказуемо твърдение, но е и логически противоречиво. Понеже придиката 'има' е пак усет - субектно отношение. Нужно е някакво взаимодействие между субект и обект за да се получи това 'има'.

Първо, логиката никъде не е дефинирана въз основа на субект. "Има"-нето обикновено се аксиоматизира за логическата система (имаш 5 обекта, и т.н.). Друг вид "има"-не е извличане на конкретна информация от системата ("Имаме ли пет обекта от този вид?" - да) - то е аксиоматизиране на възможността за достъп, без никакво съзнание.

Да аксиоматизираме съзнанието не е толкова мощно. Съзнанието е съставено от съставни части - например то може да погледне към друг обект и да го осъзнане (това не е нещо атомарно, а може да се раздели на части). По-горе дадохме пример как същото може да се аксиоматизира по-ясно без въвеждане на съзнание.

4. Tеоретично разглеждане: за това кое можем да мислим изхождайки от кое друго.

Разсъжденията за моето или за нечие човешко съзнание следват само от това, по какъв начин съзнанието усеща взаимовръзката си със света. Те не зависят от това как е породен този усет де-факто (зад сцената, фундаментално).

Можем да кажем, че рефлективността, онова мета-съзнание, което често се има предвид, не е нещо човешко. То не участва при формирането на светоглед, нито участва в мисленето ни за света, нито може да служи за мотивиране на такова мислене. Аз нямам достъп до него. Не мога да градя дори абстракциите си върху него.

Като конкретно следствие, независимо как е породено съзнанието, светът си остава също толкова реален. Аз нямам достъп до мета-съзнавателността на фундаментално ниво. Нито ако си внуша, че съм на онова фундаментално ниво, това ще промени факта, че не съм. Тогава ако аз се опитвам да разсъждавам за светогледа си от това мета-ниво, ще извърша грешка на нивата.

Грешка на нивата е все едно когато запитам "защо пантерата е убила сърната", да отговоря: "защото вселената съществува".

Нито едно съзнание не е достигнало до позицията да говори за каквото и да е от онова ниво, където са аргументи като "защото вселената съществува". Всеки, който твърди противното е в самозаблуда, забравяне на конкретното положение, в което е.

Редактирано от 1sisi на 01.06.07 01:52.