Да, философски погледнато, а и всякак, тъкмо тялото бива прицелвано и така се появява идеята за субект, цялост и ред. Осъзнаването на актуалността на биването себе си като някой друг - осъзнаване тъкмо на въпросното при-цел-ване като неизоставане в аналите на същество, цикъл, процес.

Ако ме питат: това ли е най-важното, без колебание бих отвърнал: да, това е най-важното (без всякакви асоциации за бира!).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите