|
Извинявам се за закъснението, просто в понеделник имах три дела, върнах се като пребит в къщи, за да заваря неприятната новина, че нямам интернет.
Тая вечер отстраниха повредата, така че:
„Завладяването на Америка” на първо място е приключенски роман! Фантастиката по принцип е производен жанр от други жанрове и изключенията не са кой знае колко.
Алвин добре направи паралел с „Тошко Африкански”, която е предназначена за деца, та книгата на Пощаков е предназначена за юноши. Не знам какво го е стреснал секса, защото съвременните подрастващи често са по-наясно в тази област и от родителите си. Най-вече теоритично, разбира се – но не ли по-добре да срещат такива нища в книгите, та дори и в „Завладяването на Америка”, вместо да се ровят в порносайтовете?
Ама Дзог пърдял. Ти като ядеш боб, не пърдиш ли? А като ти се случи пред компания, как се оправдаваш? И ето – в „Завладяването на Америка” си има цяла философия на пръднята! И защо не? Даже е направено забавно. На някои американски филми се замерят с торти и публиката се попикава от смях, а това е далеч по-малко смешно от разсъжденията за естествените газоизпускания.
Диалозите… Какво скучно е видял в тях Алвин – не знам. Героите са живи, доста сполучливо пресъздадени. В романа логиката (съобразно героите, де!) е на ниво и никъде не зацикля.
Е, да идеята… Пощаков има и по-добре развити идеи в други книги. Но както казахме в началото – „Завладяването на Америка” е приключенски роман. А в приключенските романи идеята основно са самите приключения. Схемата на класическия приключенски роман е: някакви типове отиват някъде (защото искат или трябва нещо да свършат или пък просто някой ги води) и им се случват разни неща. Такава е схемата на „Капитан Немо”. На „Властелинът на пръстените”. На всички романи от Емилио Салгари, Карл Май, и т. н. На „Патиланско царство”, „Тошко Африкански”… и на „Завладяването на Америка”.
Не ти харесало готвенето на цяла страница! Препоръчвам ти една от любимите си книги – “Тил Уленшпигел” от Шарл дьо Костер – да видиш колко мноооого страници са посветени готвенето и плюскането (като казвам плюскане – имам предвид именно плюскане!).
Нямало дълбочина. Съгласен съм! Е, и? Има ли дълбочина в „Тошко Африкански”? А това е Ангел Каралийчев, един от класиците на българската детска литература. Каква дълбочина търсиш в развлекателна книга? Вярно – Тери Пратчет го може, но това все пак е Тери Пратчет, а и не говорим за него.
Апропо – за „българския Шекли”. Както се вижда от последния ми линк – това прозвище Пощаков не си го избрал сам, този който го е нарекъл така дори не е и българин, а руснак. Този руснак се казва Евгений Харитонов. Самият аз ВИНАГИ съм бил против определения от типа на „българския еди-кой си” (Мадона, Синатра, Шекли и пр.) и НИКОГА не съм пропускал да го отбележа. Та Христо Пощаков за мен винаги е и си остава Христо Пощаков. Така че такива изстрели не са предназначени за български читатели! Какво ти пука за чуждите?
Горното мнение е на руснак. Автор на предположението, че ако Пощаков се бил родил в Америка, щял да бъде култов, пък е испанец. Не обичам разсъждения в минало време, започващи с „ако”, но съм съгласен!
Ама някои руснаци не харесали „Гаси Америку!”… Ами кой руснак ще хареса идниански вожд, който се казва Голямата водка? Че тя, водката, да не е за индианци?!
Но най-разбиващите мнения са писани от българи. Казах защо мисля така. А и мога да ви дам линкове към схематични до отчаяние руски фентъзита, някои от които – откровено нацистки, обаче събрали много по-малко негативни мнения и много повече хвалебствия.
Греши този, който си мисли, че българи не плюят българи пред чужденци. Навремето за ей-тази публикация на Ради Радев някъде си български манкурти писаха опровержения до изданието, а единствената вина на момчето беше, че информацията е била стара към момента на публикуването. И даже негодуваха – ако някой западняк вземел да ни потърси в „Алба”… Кой ша та търси, бре? Кой сериозно си мисли, че чужденците само дебнат за такива статийки, че да се засилят да издирват българските генийчета? Те нямат ли си свои?
Писано е и до UWCAD. Що били направили така, а не онака.
Доколкото знам – и до Oceans of the Mind – еди-кои си не били еди-какви си и не трябвало тия, а видиш ли, ей ония.
Знам ли още до кого е писано?!
Наистина трябва да си манкурт, за да го направиш! Щото по тоя начин обиждаш не този, който ти е неприятен, а страната си. Ама издали нещо си руснаците – техен проблем, не ги мисли! Американците – и те. Голям праз! Какво ти пука – те да му мислят!
Ако харесат – добре. Ако не – говориш само ако те питат. И никога – лошо! Щото лоша дума за българин в чужбина е лоша дума за България. А даже и да те питат – кривиш си езика и отговаряш от сорта на “Добър е! Може просто да не си го разбрал. Но у нас имаме и още по-добри!” И тук вече си казваш каквото ти душа иска. Когато Стамболов са го заклали в центъра на София, докато лежал на смъртно легло, някакъв френски журналист се промъкнал при него и го питал: "Господин Стамболов, нали България е европейска страна, как може в нея да стават такива неща?". А Стамболов със последни сили му казал: "Господине, умолявам ви – напишете във вашият вестник, че в България такива неща не стават!" А е бил с отсечени ръце и рана от ятаган на главата.
Пощаков… Какво ти пречи Пощаков? Въпросът ми си остава. Паганел даже ти го повтори:
Не мога да разбера: след като - веднъж, дваж, триж - си разбрал и си се убедил, че изобщо не харесваш творчеството му, защо си купуваш негови книги, защо си губиш времето да ги четеш и защо никога не се уморяваш да си играеш на критикар?
Si deus pro nobis, quis contra nos?
|
Re: отрицателно [re: alvin]
