Ако смисълът на всички тези приказки бе да се каже, че трябва да се оставят читателите сами да решават за себе си, можеше да се използва едно изречение, още повече че по него спор няма.
Изказването на мнение не е опит за влияние. По същия начин нехаресващите (но етично мълчащи си) критици може да възразят на славословещите, че не е етично да заблуждават непрочелите дадено произведение за неговите (несъществуващи според мълчащите критици) достойнства. И ще бъдат също толкова прави, защото за вкусове не се спори. А да припомням ли, че колкото повече се говори за една книга, толкова повече се купува тя (как беше, "няма негативна реклама"). Примери колкото щеш - всички последни бълвочи в българската литература.
Конкретно за alvin мисля той споделя не нехаресването, а недоумението си какво се харесва. И затова и го чете (ХП), за да разбере. И етично иска аргументите на другата страна, която се гърчи неспособна да защити произведението по никакъв начин.
Но моето несъгласие беше не с тази (или друга) конкретика, а в опита ти да наложиш (виж сам наклонението, което използваш) безумно мнение като това, че трябва само да се хвали. Това е толкова нелепо, че се чудя как още не те "разкъсали" тук. Самият назидателно-учителски начин, по който звучи, те кара да не си съгласен, без да навлизаш в абсурдността на "логиката". Дори тази, която с много приказки и извъртания се опитваш да измислиш, че съществува.
Аз казах каквото мисля - самата тема изобщо не ме интересува.

"It ain't the heat; it's the humility."
Yogi Berra