Решението не е в избиването на животните. Приютите за животни са решение. Кастрацията, придружена с хранене по местата на обитание на кучетата също са решение - кучетата след кастрация са много по-спокойни, още повече, когато са нахранени. Не е зле на хората да им се обясни как да се държат при проява на агресивност от страна на кучето - например гледането в очите се приема от животното за директна заплаха. И най-важното - когато някой си вземе куче вкъщи, да си носи отговорност за животното - да не го изхвърля на улицата, когато му омръзне, да го води на каишка в периодите на разгонване (какво, като кастрират уличните кучета - едно изпуснато домашно куче може да свърши работата). Изобщо - вината не е на животните, защото поведението им е такова - инстинкти и ентомология. Вината е на хората. Те са РАЗУМНИТЕ. Те трябва да намерят решение. Вината за кучетата по улиците е тяхна, в крайна сметка. Пък и е много лесно да се намери решение, ако ВСИЧКИ страни са СКЛОННИ на ОТСТЪПКИ.

Когато защитниците на бездомните кучета (не говоря за Гринпийс и Бриджит Бардо, а за кварталните лелки и децата, които ги заобикалят с грижи) си отворят устите, трябва да имат предвид няколко неща:
1. Когато човек си вземе куче, трябва да поеме пълната отговорност за него. Той не може да напрапва на останалите домашният си любимец. Ако толкова обича животното, да си го вземе вкъщи, а не да поставя под въпрос спокойствието и сигурността на околните. Хубаво е да си имаш любимо кученце пред блока и да си го храниш веднъж седмично. Не го извеждаш два пъти на ден, не го разхождаш, не се грижиш за него, не поемаш отговорност за него (лае ли, когато в съседният апартамент спи бебе, бие ли се с други кучета, плаши и нахвърля ли се хората наоколо) - изобщо, от теб само любовта, а отговорността - на общината.
2. Кучетата се озлобяват зимно време и стават по-агресивни - от студа и глада, защото по-малко хора им обръщат внимание.
3. Това, че кучето е добронамерено към един човек изобщо не означава, че кучето е добронамерено към следващия. Това изобщо не е критерии, още повече като се има предвид социалното поведение на кучетата.
4. Общоприетото схващане сред любителите на кучета, че който предлага кучетата да се умартвят са ЛОШИ, ПРОКЛЕТИ, БЕЗЧОВЕЧНИ и прочее не е нищо повече от угаждане на собственото им себелюбие - "пък вижте ние колко сме добрички и обичливи". Обикновено не е зле да се поставиш на мястото на другия - и този другия да НЕ е кучето. Такива крайни решения и изказвания не са взети от просто проклетия.
5. Куче, което напада брани територията си от предполагаема заплаха.
6. Кучетата НЕ СА ХОРА - инстинктите им не са човешки. Може да ви звучи нелепо, но защо тогава толкова често го забрявяте?

В заключение - Правата на кучетата са много хубаво нещо. Но защо ми се струва, че сме по-загрижени за правата на кучетата в разпрекрасната ни държава, а правата на хората - кучета ги яли. Знам какъв отговор ще ми дадете: защото хората могат да се защитят, а кучетата не. Ако го кажете, припомнете си, моля, тези си думи, когато ви откарат в Пирогов и ви защият крака със 7-8 шева, защото сте бил ухапан от улично куче. Щото взе да ми писва все друг някой да бъде тянкан за фасон пред света.

Ти го направи! Признай! Много хора са те видели!