Абе не е баш тъй за защитените от изчезване. Има такива които изчезват не заради изчезване на екологичната ниша поради техногенни фактори или каквато и да е промяна на условията на средата поради човешка дейност, ами просто заради най-елементарните свинство, простотия, невежество и други подобни. И това важи не само за растителния и животинския свят, ами и за природни забележителности също - колко пещери станаха просто тунели заради тотално просташко рушене!!! Мога и още примери да ти дам. Навремето по поляните около родното село на майка ми беше заринато с лайка и мента, с безстопанственни липи и ябълки. Лежал съм и съм ходил с часове по подобни поляни я с приятели, я просто с книжка в ръка. В момента заради дивите орди "билкари" няма ни лайка ни мента. Клоните на липите бяха натрошени или направо целите дървета бяха срязвани до дънер.
За кучетата тоже не съм съгласен. Притчата, че кучето е "ъплифтирано" от човека или изобщо не е вярна, или е еднакво вярна и за кокошките, свинете, котките, овцете, козите и прочие домашен или одомашнен добитък. Виждал съм, всъщност виждам всяка година горецитираните животни буквално да "въртят опашка" като видят стопанина си. Виждал съм малко сърне израстнало в домашна обстановка държащо се бетер от куче. Историята с "най-добрия приятел на човека" е романтична приказка и нищо повече. Остави го тоя "приятел" да израстне в гората и той или ще бяга от хората, или ще ги напада. Това е истината. Кучето е животно като всички останали и нищо повече. Впрочем доказателство за това са и случаите на деца отраснали при животни - те не могат да се социализират с обществото. Приказката за Маугли също е само красива легенда. Но! На нас хората (впрочем както и на част от животните) винаги страшно много ни се иска някой да ни обича. Ей тъй - безкористно и всеотдайно, защото любовта(особенно споделената) е страшно сгряващо душата чувство. От там и "приятелите на човека" - кучета, делфини... и какви ли не още. Така, че хората не сме създали кучетата. Ние , обаче не имагинерното "Ние", а персонално "всеки един" можем да "създадем" куче или коза които да ни обичат и да ни се радват, и ние да им отвръщаме със същото, но обобщения израз "ние хората сме създали кучетата" е тотално неверен. Кучета се създават само от кучета, както хората - от хора. Пък дали след това тия хора ще станат човеци е друга тема. Та някои си там "ние" може и да се чувстват като "създатели" (кой спомена правенето на богове) на кучетата, но аз не се чувствам такъв. Въпреки, че на село винаги сме имали и сега имаме кучета. И си ги обичам. И не се чувствам виновен, че искам премахването им от градската среда където всяко едно от тях е потенциално опасно дори само като преносител на зарази. Също както не се чувствам виновен и за раждането, израстването и премахването на Хитлер примерно. Когато едно нещо е потенциално опасно , опасността трябва да се премахва със всички възможни методи. Кучетата даже са го разбрали по-добре от защитниците си - майката кучка ще премахне всяка потенциална опасност над малките дори с цената на живота си, също както може да отгледа и пази малко дете. А може и да не го отгледа а да го изяде. Извънвидовите алтруизъм и агресия не са присъщи само на хората. Биологията и естественния подбор са такива. А красивите легенди са неосъзнатия стремеж на хомо сапиенс да бъде Човек и да вярва в "химери" като справедливост , добро, хуманност и прочие. Това ни прави Хора. Абе знаеш го това последното - чел си "Дядо Прас"

......
А в 33 - распяли, но не сильно.
.......

Редактирано от Poruchik_Rzevski на 12.01.05 18:55.