Май наистина ще трябва да отговоря...

Причината за моето мълчание е много проста. И тя е следната :

Възмущението и гневът на Ханко придобиха твърде персонална насоченост и се концентрираха върху моя милост.
И в този момент би било твърде безсмислено да започна да обяснявам, че Полър не само, че не е клуб „Уибробия”, но не е и конкурса „Таласъмия” , и дори не е журито !! Той е само част от всичко това !
Всъщност това е нещо, което всички вие прекрасно знаете... но в момент на афект фокусът на емоциите е върху този, който ти е пред очите :-)))

Язвителността ти, Alvin е разбираема, но пропускаш да забележиш факта, че досегашните ми постинги в темата са били или по процедурни въпроси, или лични реплики към някого.

„И все пак: наистина ли вярваш, че всичко в подопечния ти конкурс е честно?”

Да, Ханко – всичко в конкурса, председателстван тази година от мен е честно! И няма нужда да го вярвам – аз го знам !!! Вярата или неверието са възможностите за избор на онези, които нямат директен поглед върху нещата.

Въпросът с принадлежността към темата – „литературно произведение, базирано на фантастичното и приказното в българския фолклор и митология” се оказа доста сложен и нееднозначен... както показаха всички дискусии тук – във форума, а и на живо през изминалите две години.

Вярно е, че сме имали колебания... вярно е, че сме имали залитания и в едната и в другата посока... Защото не е достатъчно да се използват думички като „таласъм”, „ламя”, самодива” и други от сорта, за да мине разказа като „отговарящ” (тук нямам предвид твоят разказ, Ханко). Нито пък е достатъчно да се преразкаже част от легенда, без да е убедително обвързана. Вярно е, че и до ден днешен водим дискусии къде минава тънката граница на вписването на фолклорните и митологични сюжети в тъканта и сюжетната линия на една творба, правейки я недвусмислено разпознаваема като българска ! Но се опитваме... наистина се опитваме да вървим напред и да се учим от грешките си, при това без каквото и да било фаворизиране !!!

Сигурно сме допускали слабости и със сигурност винаги ще има хора, който да ни критикуват... кога с основание... кога изобщо без...

Ще ви дам малко информация за оценяването.
Журито тази година се състоя от 8 души. На първи кръг всеки дава оценка на всяка творба по 10-бална система – от 1 до 10. Оценка 0 се дава на творба, за която членът на журито е преценил, че не отговаря на тематичната насоченост, при това независимо от художествените й достойнства.
За разказа на Ханко над 50% от членовете на журито бяха дали оценка „0”. Дискутирахме го. Но аз не се наемам да обяснявам и/или да защитавам тяхното мнение и оценка.

Затова мълчах.

Благодаря на всички, които в тази тема изказаха свое обосновано мнение.

Моля всичко казано по-горе, да се приема като лично мои убеждения, мнения и мисли, без да ангажират никой друг по никакъв начин !

"Only those who risk going too far, can possibly find out how far one can go...." - T. S. Eliot