Винаги съм се пазил от това да се взимам на сериозно. Е, сега май си изтървах нервите... Уверявам ви, че рядко ми се случва. Но аз взех твърде присърце идеята на конкурса. Прочетох внимателно двата сборника. Направих си изводи кои теми и образи са незасегнати. После четох - много, много. Сигурно общо около 1000 страници. Няколко месеца писах и брисах. Преписвах три пъти разказа и го поправях. Ама не преписване на компютър - а на ръка. Така смятам, че се пише и "вижда" по-добре текстта. Пращам го и... Не бил отговарял на условията! Хайде бе!... Опа - май пак ще се ядосам.
Та значи до мястото на работата ми откриха в отходна шахта удавен. Здрав, як, готин мъж. Явно пийнал/може и чеверме да е опитал/ и на връщане паднал в шахтата без капак.... Гледах докато се суетяха пожарникари, полицаи, следователи, любопитковци... Ей, тоя умрял, обаче светът продължава да съществува!... Момичетата си разкарват късите поли, момчетата ругаят футбола, един си разкарва кучето, друг яде баница и гледа цялата трагедия....
Е, Полър, дали няма да ми прочетете и почетете разказа - голямо чудо! Че аз догодина няма да ви пратя разказ - голям праз! Оня пак ще си дъвче тестеното изделие, момичетата... момчетата... Животът продължава и нека всеки прави това, което миу харесва, защото шахтата е без капак, вярвай ми...